Георги Галев

Георги Галев
	Георги Галев
български политик
Роден	1885 г. Гърмен, Османска империя
Починал	1923 г. (38 г.) Гърмен, Царство България

Георги Стоянов Галев е български политик, деец на Българския земеделски народен съюз.^[1]

Биография

Роден е през 1885 година в бедно семейство в неврокопското село Гърмен, тогава в Османската империя, днес в България. Завършва второ отделение. Работи като тютюноработник в складовете в Кавала.^[1]

В 1912 година след избухването на Балканската война е доброволец в 4-та рота на 14-а воденска дружина на Македоно-одринското опълчение. В Междусъюзническата война в 1913 година е ранен при Говедарник.^[2] Участва и в Първата световна война.^[1] Награден е със знак на военния орден „За храброст“, I степен^[3]

След войните, в 1919 година е сред инициаторите за създаване на местната земеделска дружба и скоро е избран за кмет на общината, при земеделското управление на Александър Стамболийски. Участва в конфликта на управляващия БЗНС с Вътрешната македонска революционна организация. В 1923 година е отвлечен и убит от дейци на ВМРО.^[1] Внукът на Георги Галев, който носи същите имена, роден на 18.08.1932 г. в с Гърмен, е дългогодишен ръководител в областта на културата, а праправнукът му, също Георги Галев, роден на 02.11.1994 г. в гр. София, е лекар в Кливланд клиник - САЩ.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 53.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 600

[Тасев_53-1] а ^б ^в ^г Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 53.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.

[3] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 600

[1]

[2]

[3]