Свети Никола (Ковачевица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Николай“
Ковачевица 1204435350 a53908494c o.jpg
Камбанарията на храма
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Ковачевица
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Гоцеделчевско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1841 – 1847 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай“ или „Свети Никола“ е българска възрожденска църква в село Ковачевица, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] Обявена е за архитектурен, художествен и културен паметник от национално значение.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена от 1841 до 1847 година от местни майстори в източната част на селото, за да замени параклиса „Света Петка“ в местността Елата. Някои от иконите от „Света Петка“ са пренесени в новата църква.[1] До нея е сградата на килийното училище, съществувало още през ХVІІІ век.[4] Сегашната сграда на училището заедно с четириетажната камбанария са построени северозападно от църквата в 1893 година. Трите сгради са обградени с общ каменен зид.[2][1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение храмът е трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида на изток и трем на запад. Сградата е от необработен камък, западната фасада е измазана, а останалите варосани. Има камемен покривен корниз със сложен профил. Покривът е двускатен със засеки на запад и изток, а покритието му е от тикли. Вътрешните размери на църквата са – дължина 19,80 m, ширина – 12,10 m, дебелината на стените е 1 m.[1][2]

Трите кораба в интериора са разделение от две колонади с по шест дървени стълба, свързани с арки, изрисувани с декоративни флорални мотиви. Над колоните са монтирани квадратни икони на пророци. Такива икони има и на аналоя, амвона и владишкия трон. Таванът над средния кораб е по-висок, дъсчен, свързан с колонадите чрез холкел. В центъра му е изобразен Христос Вседържител (1847). Таваните на страничните кораби са плоски, дървени с цветни фигури.[1] Притворът е отделен с ниска преграда от дъски само в страничните кораби.[2] Балдахинът над Светия престол е резбован.[5]

В интериора няма запазени стенописи. Иконостасът е таблен, изписан и резбован. Дверите са с дълбока, на места ажурна резба с растителни орнаменти и птици. На тях са изписани прецизно Архангел Михаил и Света Богородица от Благовещение с четири църкови отци под тях. Голямата венчилка също е резбована и е с добра изработка и композиция. Под разпятието има кръгъл медальон с надпис „Стоян Гивез Досто 1848“. Зад северния дракон има надпис „Жив. Стоилъ. Мъртви. Стою, Дала, Димиана, Стоанка, Гивеза“. В двата края на апостолския пояс на иконостаса има дракони. Двете крайни полета на иконостаса са добавени допълнително в 1861 година. Върху цокълните табла има 10 сцени от „Шестоднева“ в елипсовидни медальони. На двете крайти пана са „Измъчване на жена от дяволи“ и „Изкушаване на мъж и жена“, сюжети от Страшния съд, в които образите са облечени в народни носии.[2]

Тринадесетте царски икони са дело на двама зографи. „Свети Василий“, „Св. св. Константин и Елена“, „Архангел Михаил“, „Свети Николай“,[2] „Света Богородица“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Кръстител“, „Свети Атанасий“, „Свети Илия“ и „Свети Спиридон“ са на мелнишкия зограф Яков Николай,[5] който работи няколко пъти в църквата – в 1841, 1848 и 1860 година.[6] На Яков Николай са и празничните и апостолските икони от 1848 година.[2] Двете крайни икони „Свети Георги“ и „Свети Василий“ са на неврокопския майстор Серги Георгиев от 1861 година,[5] подписани „Серги Георгиевичъ“.[7] На Сегри Георгиев е и задпрестолното разпятие от 1870 година. В храма има и стари икони – „Свети Йоан Предтеча“ (1736), „Света Богородица с Младенеца“ (XVIII век), „Христос на архиерейски трон“ (XVIII век), „Света Богородица“ и „Дейсис“ (1805), дело на Димитър Коюв.[5]

В 1900 година две камбани на църквата даряват камбанолеярите Братя Алексови.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ХРАМ „СВ. НИКОЛАЙ“ С. КОВАЧЕВИЦА. // Corect. Посетен на 13 ноември 2014.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 410.
  3. Църква Свети Никола, с. Ковачевица. // Дигитална култура за регионално сближаване. Посетен на 27 ноември 2014.
  4. Църкви и манастири. // Община Гоце Делчев. Посетен на 12 юли 2016.
  5. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 411.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 275.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 285.
  8. проф. Енев, Михаил. Ковачевица – връщане към историята. // Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица “. Посетен на 27 август 2016.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България