Свети Димитър (Балдево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ | |
 Местоположение в Гърмен | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Балдево |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1882 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Димитър“ е възрожденска църква в неврокопското село Балдево, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена през 1882 година[2] и е осветена на 23 октомври 1883 година.[3]
Според запазеното предание християните от селото спасили детето на бея и неговата съпруга, като благодарност, съдействала „да се даде най-хубавото място“ за християнски храм.[3]
Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с галерия от южната страна. Има по-късно пристроена камбанария.[1] Тя е пристроена от западната страна на храма, като според местните сведения камбаната е отлята в Пловдив.[3]
В интериора иконостасът е профилиран и рисуван. На цокълните му табла има сцени от Шестоднева. Иконите му са изписани в 1884 година в примитивен стил от анонимен зограф.[1] Иконостасът е триделен, като завършва с венчилка и голям кръст с лами, а в страничните кораби - с резбовани слънца. На северната врата на иконостаса са визуализирани „Христос – Агнец божий“ и под него – архидякон Стефан.[3]
Вътрешното пространство е разделено на три кораба от две колонади с по четири колони. Централната подова плоча е с двуглав орел и надпис, започващ със: „Със страх Божий…“.[3]
Храмът има емпория с дървен парапет и декоративна решетка. Таванът е дървен и касетиран, като в центъра на средния кораб е изображението на Христос Вседържител, заобиколен от херувими и цветна декорация.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 56.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 55.
- ↑ а б в г д е Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 141-143.
| |||||||||||
