Дъбница
Тази статия е за пиринското село. За прилепското вижте Дабница.
| Дъбница | |
 Изглед към Дъбница | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1565 души[1] (31 декември 2024 г.) 140 души/km² |
| Землище | 11,2 km² |
| Надм. височина | 519 m |
| Пощ. код | 2940 |
| Тел. код | 07522 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 24267 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Дъбница Хасим Адемов (НДПС) |
| Дъбница в Общомедия | |
Дъбнѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дъбница е разположено в Западна България (в подножието на Западните Родопи). Намира се в област Благоевград.
.
История
[редактиране | редактиране на кода]
На километър северно над Дъбница е късноантичната и средновековна крепост Градище, известна и като Свети Архангели, която е обявена за паметник на културата с национално значение.[2][3]
В селото има джамия построена през 1457 година, която е сред най-старите действащи джамии в Югозападна България. Храмът има важно културно и религиозно значение за местната мюсюлманска общност. Архитектурният стил на джамията е характерен за ранноосманската епоха – каменна зидария, дървени подпори, и семпъл интериор, насочен към практичност и дълготрайност.
В XIX век Дъбница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебница (Debnitsa) е посочено като село с 54 домакинства и 130 жители мюсюлмани.[4] В 1899 година селото има население 355 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[5] Към днешна дата повечето жители на селото са мюсюлмани като има и немалко християни предимно сред ромското население.
В 1937 – 1938 година в селото е построена църквата „Свети Архангел Михаил“.[6]
Дъбнишки събития
[редактиране | редактиране на кода]
В 1925 година в Дъбница Вътрешната македонска революционна организация организира съдебен процес над противници на организацията, като смъртните присъди са изпълнявани на място. Къщата, в която са гледани делата и след това са изпълнени присъдите, е превърната в музей за времето на Народна република България, но от 1989 година насам стои в окаяно състояние.[7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 1760 |
| Българи | 298 |
| Турци | 693 |
| Цигани | 322 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 445 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дъбница
Асим Адемов (р. 1968), български политик
- Починали в Дъбница
- Димитър Пенков (1876 – 1925), български революционер
- Илия Геров (1890 – 1925), български комунист
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Дъбница е наречена улица в квартал „Дървеница“ в София (Карта).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Хатип, Джемал. "Надгробна плоча от османския период ни говори за смъртта на девойка от село Дъбница", сп. „Мюсюлмани“, Изд. Главно мюфтийство, бр. 2 (326), София, 2022.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ С. Дъбница – крепост Градище / Св. Архангел // Български крепости. Архивиран от оригинала на 2018-04-26. Посетен на 25 април 2018.
- ↑ Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория „национално значение“ на територията на област Благоевград // Министерство на културата на Република България. Архивиран от оригинала на 2018-04-26. Посетен на 22 април 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130 – 131.
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
- ↑ Даутов, Николай. Храм „Св. Aрх. Михаил“ с. Дъбница // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
- ↑ Струма, брой 4988. Петък 19 септември 2008: Първият крематориум в света, „Къщата на ужасите“ в гърменското село Дъбница, се превърна в развалина и се руши под купища боклуци и отровна смрад Архив на оригинала от 2011-09-23 в Wayback Machine.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| |||||||||||
