Дъбница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за пиринското село. За прилепското вижте Дабница.

Дъбница
Изглед към Дъбница
Изглед към Дъбница
Карта
Местоположение в България
Общи данни
Население1965 души[1] (15 декември 2023 г.)
175 души/km²
Землище112 km²
Надм. височина519 m
Пощ. код2940
Тел. код07522
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ24267
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Дъбница
Хасим Адемов
(НДПС)
Дъбница в Общомедия

Дъбнѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дъбница е разположено в Западна България (в подножието на Западните Родопи). Намира се в област Благоевград.

Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него – малка част от град Гоце Делчев

.

История[редактиране | редактиране на кода]

Останки от крепостта Свети Архангел край Дъбница

На километър северно над Дъбница е късноантичната и средновековна крепост Градище, известна и като Свети Архангели, която е обявена за паметник на културата с национално значение.[2][3]

В XIX век Дъбница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебница (Debnitsa) е посочено като село с 54 домакинства и 130 жители мюсюлмани.[4] В 1899 година селото има население 355 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[5] Към днешна дата повечето жители на селото са мюсюлмани като има и немалко християни предимно сред ромското население.


В 1937 – 1938 година в селото е построена църквата „Свети Архангел Михаил“.[6] Също така там се помещава и една от най-старите джамии в района построена през 14-ти век.

Дъбнишки събития[редактиране | редактиране на кода]

В 1925 година в Дъбница Вътрешната македонска революционна организация организира съдебен процес над противници на организацията, като смъртните присъди са изпълнявани на място. Къщата, в която са гледани делата и след това са изпълнени присъдите, е превърната в музей за времето на Народна република България, но от 1989 година насам стои в окаяно състояние.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 1760
Българи 298
Турци 693
Цигани 322
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 445

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дъбница
Починали в Дъбница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. С. Дъбница – крепост Градище / Св. Архангел // Български крепости. Архивиран от оригинала на 2018-04-26. Посетен на 25 април 2018.
  3. Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности (паметници на културата) с категория „национално значение“ на територията на област Благоевград // Министерство на културата на Република България. Посетен на 22 април 2018.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130 – 131.
  5. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7 // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Архивиран от оригинала на 2012-07-14. Посетен на 3 януари 2012.
  6. Даутов, Николай. Храм „Св. Aрх. Михаил“ с. Дъбница // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
  7. Струма, брой 4988. Петък 19 септември 2008: Първият крематориум в света, „Къщата на ужасите“ в гърменското село Дъбница, се превърна в развалина и се руши под купища боклуци и отровна смрад Архив на оригинала от 2011-09-23 в Wayback Machine.
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.