Дъбница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пиринското село. За прилепското вижте Дабница.

Дъбница
Изглед към Дъбница
Изглед към Дъбница
Общи данни
Население 1 625 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,2 km²
Надм. височина 519 m
Пощ. код 2940
Тел. код 07522
МПС код Е
ЕКАТТЕ 24267
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)
Кметство
   - кмет
Дъбница
Хасим Адемов
(НДПС)
Дъбница в Общомедия

Дъбнѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дъбница е разположено в западна България (в подножието на Западните Родопи). Намира се в област Благоевград.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Дъбница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебница (Debnitsa) е посочено като село с 54 домакинства и 130 жители мюсюлмани.[1] През 1899 година селото има население 355 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дъбница (Дѫбница) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 355 българи-мохамедани[3] в 75 къщи.[4]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Блатска, Дъбница и Фустани живеят 1100 помаци.[5]

Годината е 1925/26 г. Преди това в селото е имало единствено религиозно обучение към местната джамия. През същата година е построено и училището. И така – това е преломен и исторически момент. Положено е началото на едно голямо и благородно дело – в изцяло турското тогава село Дъбница.

През 1927 г. официален преподавател по турски език става учителят Хюсни Мемишев, родом от с. Бяла река, Шуменско, който е завършил турско педагогическо училище в гр. Шумен.

През 1928 г. става първото голямо изселване на турците от селото в Турция. През същата година идват и първите заселници – бежанци от гръцка Македония. По това време училището разполага вече и със своя собствена библиотека. На 3 март 1935 г., с помощта на кмета Христо Калайджиев от гр. Варна, се открива безплатна ученическа трапезария за 19 деца. 1935 година е паметна за просветното и културно дело на селото. Основан е първият театър. След дълга и усилена подготовка под ръководството на местния лекар Иван Лавров ученици, учители и общественост изнасят пиесата „Нашите врагове“. През 1936 г. заможни местни хора даряват на училището 4 дка земя, която се обособява като овощна градина.

От 1936 г. училището започва да носи името на Христо Ботев. През 1949/50 г. то се разделя на две: българско – с 4 слети паралелки, и турско първоначално малцинствено училище – с 5 паралелки. Учители по турски език са Мухетин Мехмедов от гр. Благоевград, Исмаил Салиев от с. Вълнаре, Новопазарско, и Дахил Ахмедов от с. Зидарци, Омуртагско, а в българското училище – Ангел Делчев от гр. Неврокоп, Васил Палев от с. Ковачевица и Тодор Мавродиев от с. Заграде. През 1950 г. училището става средищно за селата Ореше, Крушево, Долно Дряново, Хвостяне и Блатска.

През месец декември 1958 г. се сбъдва една мечта на всички дъбничани. Благодарение на техния упорит труд отваря врати новото и светло училище, построено почти изцяло по стопански начин, а старото започва да служи за общежитие на децата от околните села.

През 1957 г. училището получава статут на основно, в него са завършили 2334 ученика. Около 85% са продължили в средни училища. От тях 150 са завършили висше образование и 122 – полувисше. Между тях има консули, лекари, адвокати, инженери, учители, икономисти, философи, агрономи, преподаватели във ВУЗ и др.

Днес в Основно училище „Христо Ботев“, с. Дъбница, се учат около 170 ученика – всички от селото. Въпреки че принадлежат към 4 етнически групи, те могат да бъдат модел за толерантност, търпимост и солидарност.

Месец април бе обявен за Месец на безопасността и културата на движение. Учениците и учителите от ОУ „Христо Ботев“ го отбелязаха със спортен празник. В него децата показаха умения, способности и знания, свързани с културата на пътя, умението да се движим безопасно, да бъдем достойни участници в движението. Спортният празник бе на 19 април, което съвпадна и с празниците на община Гърмен. 19 април е определен и за ден на село Дъбница.

Дъбнишки събития[редактиране | редактиране на кода]

Останки от манастира „Св. Архангел“ край Дъбница.

В 1925 година в Дъбница Вътрешната македонска революционна организация организира съдебен процес над противници на организацията, като смъртните присъди са изпълнявани на място. Къщата, в която са гледани делата и след това са изпълнени присъдите, е превърната в музей за времето на Народна република България, но от 1989 година насам стои в окаяно състояние.[6]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството жители на селото са мюсюлмани.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Дъбница

Забележителности и обществени места[редактиране | редактиране на кода]

В селото има красив, голям парк. В централната му част се намира паметник. Срещу парка се намират кметството, читалището и здравната служба на селото, а зад него ОУ "Христо Ботев". В него се учат 170 деца.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130 – 131.
  2. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция – 7. // Pomak News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  4. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  6. Струма, брой 4988. Петък 19 септември 2008: Първият крематориум в света, „Къщата на ужасите“ в гърменското село Дъбница, се превърна в развалина и се руши под купища боклуци и отровна смрад
     Портал „Македония“         Портал „Македония