Дабница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за прилепското село. За пиринското вижте Дъбница.

Дабница
Дабница
— село —
„Свети Никола“
„Свети Никола“
41.3981° с. ш. 21.5658° и. д.
Дабница
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина924 m
Население66 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Дабница в Общомедия

Дабница (на македонска литературна норма: Дабница) е село в община Прилеп, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в полите на Бабуна планина, северно от общинския център Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото начално училище в Дабница

В XIX век Дабница е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя.

Църквата „Свети Никола“ е от втората половина на XIX век.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дабица (Dabitza) е посочено като село с 29 домакинства и 124 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабница има 220 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дабница е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година Дабнища има 280 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дабница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Разстрелът на 19 комунистически партизани в Дабница от 19 септември 1942

По време на Българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война на 19 септември 1942 година в селото са заловени 19 комунистически партизани. Разстреляни са Аце Мърчески, Алексо Бешироски, Алексо Шаламаноски, Атанас Нунески, Андон Нунески, Гога Нунески, Димко Мърчески, Душан Бешироски, Ордан Велкоски, Ордан Кузманоски, Тоде Кремчески, Андон Слабейкоски, Адем Адемоски, Ордан Паноски, Сотир Сотироски – Джигиджик, Добре Йованоски и Киро Кьососки, а Петко Велкоски се спасява.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 66 жители, от които 9 македонци, 3 турци и 54 роми.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дабница
Починали в Дабница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Свети Никола“, село Дабница // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78 – 79.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  7. Ацески, Ице Рапеш. Нескршливите, Прилеп, 1991, стр. 7, 81 – 83.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-11 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.