Върбско
| Върбско Врпско | |
|---|---|
| — село — | |
  Върбско | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Върбско в Общомедия | |
Върбско или Връбско (на македонска литературна норма: Врпско) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в планината Нидже, в областта Прилепско Мариово, на 51 km южно от общинския център Прилеп, от дясната страна на Църна. Селото е на надморска височина от 800 метра. Землището му е малко – 16 km2, от които пасищата са 736,1 ха, горите 658,1 ха, а обработваемите земи 165,6 ха.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 10 | 1 | 3 | 823 |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 17 | 691 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 43 | 4 | 1843 | |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 36 | 9 | 2 | 2555 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 18 | 3 | 1555 |
В XIX век Върбско е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Връбско (Vrabsko) е посочено като село с 30 домакинства и 118 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Върбско има 230 жители, от които 350 българи християни и 10 цигани.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Връбско има 224 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
По време на Балканската война в 1912 година един човек от Върбско се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Георги Трайчев Връбско има 33 къщи с 360 жители българи.[6]
Преброявания в Югославия и Северна Македония[1][редактиране | редактиране на кода]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 124 | 135 | 137 | 46 | 5 | 1 | 2 | 0 |
| македонци | 133 | 131 | 44 | 5 | 1 | 2 | 0 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 2 | 6 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Върбско
Иван Златев, македоно-одрински опълченец, 43-годишен, 3 рота на 4 битолска дружина, кръст „За храброст“ IV степен [7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Врпско (Vrpsko) село во Прилепско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-03 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 270.
| |||||||||||
