Галичани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Галичани.

Галичани
Галичани
— село —
Изглед към Галичани.
Изглед към Галичани.
North Macedonia relief location map.jpg
41.305° с. ш. 21.4783° и. д.
Галичани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Пелагония
Надм. височина 599 m
Население 251 души (2002)
МПС код PP
Галичани в Общомедия

Галичани (на македонска литературна норма: Галичани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“ е от XVII век.[1]

В XIX век Галичани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Галичанине (Galitchanine) е посочено като село с 23 домакинства със 108 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Галичани има 300 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Галичане има 200 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Галичани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 251 жители, всички македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Свети Атанасиј“, село Галичани. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония