Царевик
Царевик Царевиќ |
|
---|---|
— село — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Географска област | Раец |
Надм. височина | 616 m |
Население | 10 души (2002) |
Пощенски код | 7500 |
МПС код | PP |
Царевик в Общомедия |
Царевик или Царевич (на македонска литературна норма: Царевиќ) е село в Община Прилеп, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в голямата долина на река Раец, източно от общинския център Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Царевик е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Царевик (Tzarevik) е посочено като село с 44 домакинства и 220 жители българи и 6 цигани.[1] В 1899 година е построена църквата „Свети Димитър“.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Царевикъ има 470 жители, от които 460 българи християни и 10 цигани.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Царевик има 320 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители, всички македонци.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Царевик
Георги Лажот (? – 1884), български революционер
Никола Котев (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката на Ножот[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Црква „Свети Димитриј“, село Царевиќ. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г. Архив на оригинала от 2018-03-05 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-10
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
|