Направо към съдържанието

Алинци (община Прилеп)

Вижте пояснителната страница за други значения на Алинци.

Алинци
Алинци
— село —
41.2589° с. ш. 21.4811° и. д.
Алинци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина699 m
Население238 души (2002)
Пощенски код7512
МПС кодPP
Алинци в Общомедия

Алинци (на македонска литературна норма: Алинци) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Селото е разположено в областта Пелагония.

В землището на Алинци в местността Бостанища (Бостаништа) има римски некропол, а в местността Църквище (Црквиште) също находки от римско време.[1]

В XIX век Алинци е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Алинци има 102 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Алинци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 17 къщи.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Голямо Алинци има 120 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алинци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

На 24 октомври/6 ноември 1912 година, след падането на Прилеп в сръбски ръце, в района на селото турският V корпус (от Вардарската армия) дава отпор на сръбската 1-ва армия, но е разбит и отхвърлен в безредие към Битоля.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 238 жители, всички северномакедонци.[7]

Църквата в селото е „Възкресение Христово“, осветена на 1 юни 1975 година от митрополит Кирил Американско-Канадски.[8]

Родени в Алинци
  • Миле Йовановски, социален служител в Северна Македония и активист на ВМРО-Вардар
  • Никола Кръстев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина[9]
  1. Aрхеолошки локалитети во околината на Прилеп // Крале Марко. Посетен на 9 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388 и 826.
  6. Войната между България и Турция през 1912-1913 год., Том VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 201-203
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007 
  8. Црква „Воскресение Христово“, село Алинци // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388.