Мало Рувци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мало Рувци
Мало Рувци
— село —
41.2619° с. ш. 21.5161° и. д.
Мало Рувци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина734 m
Население22 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Мало Рувци в Общомедия

Мало Рувци (на македонска литературна норма: Мало Рувци) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония, западно от Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мало Рувци е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бушци (Bouchtzi) е посочено като село с 27 домакинства и 129 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Руфци Мало има 220 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Руфци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 23 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мало Рувци има 160 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мало Рувци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители, всички македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рувци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Вознесение Христово“, село Мало Рувци // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007 
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.