Гугяково
| Гугяково Гуѓаково | |
| — село — | |
 | |
  Гугяково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Гугяково в Общомедия | |
Гугяково или Гудяково (на македонска литературна норма: Гуѓаково) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено левия бряг на Църна (Черна) река, в областта Прилепско Мариово, южно от общинския център Прилеп. Разположено е на надморска височина от 580 метра и землището му е 21,2 km2.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | Ненаселено | |||
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 1 | 31 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 13 | 1 | 1086 | |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 13 | 1 | 1086 | |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 14 | 3 | 886 | |
В XIX век Гугяково е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Будяково е посочено като село с 27 домакинства и 105 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Годяково има 280 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гудяково е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Гудяково има 240 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Гугяково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според Георги Трайчев Гудяково има 30 къщи с 280 жители българи.[7]
Преброявания в Югославия и Република Македония[1][редактиране | редактиране на кода]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 119 | 133 | 132 | 41 | 4 | 1 | 0 | 0 |
| македонци | 133 | 131 | 40 | 4 | 1 | 0 | 0 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 1 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Гугяково
Стоян Трайков (Толе паша, 1868 – 1904), български революционер- Йоше Митев, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[8]
- Други
Лазар Ристовски (р. 1952), известен сръбски актьор и режисьор, по произход от Гугяково
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Гуѓаково (Gugjakovo) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| |||||||||||
