Мало Коняри
|
Мало Коняри Мало Коњари |
|
|---|---|
| — село — | |
  Мало Коняри |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 591 m |
| Население (2002) | 727 души |
| МПС код | PP |
Мало Коняри (на македонска литературна норма: Мало Коњари) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония, западно от Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мало Коняри е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от 1873 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мало Конаре (Malokonaré) е посочено като село с 42 домакинства с 201 жители българи.[2] Същата година свещеника в Прилеп Константин ръководи строежа на църквата в Мало Коняри[3].
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Койнари Мало има 340 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Малко Коняре има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 727 жители, от които:[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 723 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мало Коняри
Мирчо Найденов (1981 - 1917), прилепски войвода на ВМОРО. Възможно е да е роден и в 1878 година в село Мажучище.- Фидан Найденов – Форцата (1879 – ?), български революционер от ВМОРО, четник между 1904-1908 година[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Павловска, Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора - Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.350.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.99
| |||||||||||
Портал „
