Вепърчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вепърчани
Вепрчани
— село —
общ изглед
общ изглед
41.27° с. ш. 21.7506° и. д.
Вепърчани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина959 m
Население10 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Вепърчани в Общомедия

Вепърчани (на македонска литературна норма: Вепрчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Мариово, южно от общинския център Прилеп на надморска височина от 800 метра. От Прилеп е отдалечено на 34 km. Има голямо землище от 29,2 km2, в което доминират пасищата с 1778,4 ха, обработваемите земи са 664,7 ха, а горите само 11,6 ха.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ферман от наиба на Прилепската каза, с който селата Бонче и Вепърчани се придават към Прилепския кадилък
Главната селска църква, гробищната „Свето Възнесение Господне
Манастирската църква „Свети Димитър
Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 31 2 1 2181
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 41 1816
Дефтер № 73 от 1519 г. 80 2 4 3800
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 47 4 2 2806
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 46 7 1400

В XIX век Вепърчани е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Запърчани (Zaprtchani) е посочено като село с 49 домакинства и 232 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вепърчани има 520 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вепърчани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Венирчани има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

Според Георги Трайчев Вепърчани има 64 къщи с 520 жители българи.[6]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 369 410 367 203 62 21 18 10
македонци 409 359 200 62 21 18 10
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 5 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 1 3 3 0 0 0 0[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вепърчани
  • Илия Настев (1863 - ?), български революционер
  • Йордан Митрев Тодоров, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[7]
Починали във Вепърчани
  • Борис Тончев Вълчев (Денов), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  • Георги Лажот (? – 1884), български революционер
  • Никола Пешков (1881 – 1903), български революционер
  • Петър Петров Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Вепрчани (Veprcani) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Трайчев, Георги. Мариово, София, 1923.
  7. ДАРМ Ф.1095
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 453, л. 13
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 453, л. 13; оп. 3, а.е. 28, л. 31 а