Вепърчани
| Вепърчани Вепрчани | |
| — село — | |
 общ изглед | |
  Вепърчани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 959 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Вепърчани в Общомедия | |
Вепърчани (на македонска литературна норма: Вепрчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Мариово, южно от общинския център Прилеп на надморска височина от 800 метра. От Прилеп е отдалечено на 34 km. Има голямо землище от 29,2 km2, в което доминират пасищата с 1778,4 ха, обработваемите земи са 664,7 ха, а горите само 11,6 ха.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 31 | 2 | 1 | 2181 |
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 41 | 1816 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 80 | 2 | 4 | 3800 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 47 | 4 | 2 | 2806 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 46 | 7 | 1400 |
В XIX век Вепърчани е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Запърчани (Zaprtchani) е посочено като село с 49 домакинства и 232 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вепърчани има 520 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вепърчани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Венирчани има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
Според Георги Трайчев Вепърчани има 64 къщи с 520 жители българи.[6]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 369 | 410 | 367 | 203 | 62 | 21 | 18 | 10 |
| македонци | 409 | 359 | 200 | 62 | 21 | 18 | 10 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 5 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 1 | 3 | 3 | 0 | 0 | 0 | 0[1] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вепърчани
Илия Настев (1863 - ?), български революционер- Йордан Митрев Тодоров, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[7]
- Починали във Вепърчани
- Борис Тончев Вълчев (Денов), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
- Георги Лажот (? – 1884), български революционер
- Никола Пешков (1881 – 1903), български революционер
- Петър Петров Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Вепрчани (Veprcani) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. Мариово, София, 1923.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 453, л. 13
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 453, л. 13; оп. 3, а.е. 28, л. 31 а
| |||||||||||
