Марул
| Марул Марул | |
| — село — | |
  Марул | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 852 m |
| Население | 25 души (2002) |
| Пощенски код | 7514 |
| МПС код | PP |
Марул (на македонска литературна норма: Марул) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в най-южните склонове на планината Дрен, южно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Марул е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Марул (Maroul) е посочено като село с 33 домакинства и 177 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Марулъ има 240 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Марул е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 33 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Марул има 224 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Марул са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 42 жители, всички македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Марул
Мице С. Атанасов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[7]
Георги Атанасоски (р.1952), бизнесмен и политик, основател на „Македонско сонце“
- Починали в Марул
Христо Оклев (? – 1903), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| |||||||||||
