Христо Оклев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Оклев
български революционер
Роден
Починал

Христо Оклев, известен като Попето,[1] е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Оклев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Учи в прогимназия, но не я завършва. Влиза във ВМОРО заедно с брат си Йордан. В София е съратник на Гьорче Петров. В 1902 година влизав Македония и става четник при Петър Ацев, а от пролетта на 1903 година е самостоятелен войвода в Полския район на Прилепско, като води няколко сражения с османски войски. При една засада на турски деребей е ранен в ръката, отнесен е за лекуване в Прилеп, където му е отрязана дясната ръка. Районът му е поет от Петър Ацев.

Оклев се връща начело на четата, макар и раната да не му е зараснала. Загива в сражение под връх Веслец (местн. Алинска кория), Прилепско, заедно с четирима свои четници.[2][3][4]

Петър Ацев пише за Оклев:

Слаб физически, с полупарализирана лява ръка, поради рана от нож, той ми обърна внимание с твърдата си воля, която още в самото начало прояви. Той беше дотолкова слаб, че не можеше да вдигне пушката да се прицели. А с лявата ръка почти не можеше да си служи. Обаче, никога той не се оплакваше от нищо и с една упоритост присъща на силните само характери, той следваше съветите ни за тренирането си. По цели дни правеше упражнения, скоро започна да се оправя физически. Христо беше жизнерадостен, весел характер, при това много благ в другарските си обноски. Измежду всички четници той беше най-развит природно. В приказката му винаги проличаваше един приятен хумор... По такъв начин Христо с хубавата си черна брада, с бялото си с вечна усмивка лице и с проницателния си орлов поглед внушаваше не само доверие, но и издаваше скрити способности и дарования...[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин Оклев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Оклев
(? – 1903)
 
Йордан Оклев
 
Екатерина Оклева
(1881 – след 1943)
 
Васил Оклев
(1876 – след 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Оклев
(1908 – ?)
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
  3. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 20 – 22.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 335.
  5. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 18 – 19.