Бонче
| Бонче | |
|---|---|
 |
|
 Бонче
|
|
| Страна |  Република Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 991 m |
| Население (2002) | 45 души |
| МПС код | PP |
| Бонче в Общомедия | |
Бонче (на македонска литературна норма: Бонче) е село в южната част на Република Македония, община Прилеп.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в прохода разделящ Селечката планина от планината Дрен.
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Бонче в местността Спаница има находки от елинистическата и късноантичната епоха, в местността Старо Бонче - елинистически и римски некропол, южно от селото са открити гробове, в които са намерени монети от Александър Велики, както и римски бронзови монети, в местността Църквище (Црквиште) има селище от елинистическата и римската епоха.[1]
В 19 век Бонче е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бонче (Bontché) е посочено като село с 55 домакинства и 248 жители българи и 9 цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бонче има 350 жители, всички българи християни.[3]
В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бонче има 240 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война двама човека от Бонче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 45 жители, всички македонци.[6]
Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.kralemarko.org.mk
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 246.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Прилеп |  |
|
|---|---|---|
| Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица
|
||
