Бонче
|
Бонче Бонче |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Бонче |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 991 m |
| Население | 45 души (2002) |
| Пощенски код | 7514 |
| МПС код | PP |
| Бонче в Общомедия | |
Бонче (на македонска литературна норма: Бонче) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в прохода разделящ Селечката планина от планината Дрен.
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището на Бонче в местността Спаница има находки от елинистическата и късноантичната епоха, в местността Старо Бонче – елинистически и римски некропол, южно от селото са открити гробове, в които са намерени монети от Александър Велики, както и римски бронзови монети, в местността Църквище (Црквиште) има селище от елинистическата и римската епоха.[1]
В XIX век Бонче е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бонче (Bontché) е посочено като село с 55 домакинства и 248 жители българи и 9 цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бонче има 350 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бонче има 240 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война двама души от Бонче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 45 жители, всички македонци.[6]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.kralemarko.org.mk
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| |||||||||||
Портал „