Прилепец
| Прилепец Прилепец | |
| — село — | |
 | |
  Прилепец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 1049 m |
| Население | 9 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Прилепец в Общомедия | |
Прилепец (на македонска литературна норма: Прилепец) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Прилепец е високопланинско село, разположено в Дрен планина, южно от общинския център Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Североизточно над Прилепец е античната и средновековна крепост Марков зид.[1]
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Прилипче, с 10 ханета.[2]
В XIX век Прилепец е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Никола“ е от 1872 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Прилепец (Prilépetz) е посочено като село с 15 и 66 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Прилѣпецъ има 140 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Прилепец е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[6]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Прилепец има 176 българи екзархисти.[7]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и след Междусъюзническата през лятото на 1913 година Прилепец остава в Сърбия. През лятото на 1913 година край Прилепец със сръбски части се сражава четата на ВМОРО на войводата Ангел Богев Джанов.[8]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Прилепец е център на община в Прилепска околия и има 142 жители.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители, всички северномакедонци.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Прилепец
Атанас Богоев Мицев - Джамот (1872 - 1957), български революционер- Траян Илиев Секулов, български революционер
- Цветан Богоев Мицев (1880 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 11-а серска дружина.[11]
- Георги Хр. Цинцаров, кметски наместник на селото по време на българското управление през 1941-1944 година
- Починали в Прилепец
- Валентин Хараламбиев Златарев, български военен деец, подпоручик, загинал по време на престрелката в манастира Прилепец с партизани[12]
Стефан Базерковски (1921 – 1942), Киро Нацев-Фетах, Борка Спасески-Влачарот, Стеван Базеркоски, Стеван Димески, Димче Мирчески, Гога Янкуловски, Пройче Найдоски-Сокле, Бошко Йосифовски и Менде Бошкоски, югославски партизани от НОПО „Гьорче Петров“, загинали край Прилепец на 19 декември 1942 година- Пройче Найдоски (1920 - 1942) български дезертьор и югославски партизанин.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 265.
- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
- ↑ Манастир „Свети Никола“, село Прилепец // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 13 март 2014. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78 – 79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 9.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 36
| |||||||||||
