Прилепец
| Прилепец Прилепец | |
| — село — | |
 | |
  Прилепец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 1049 m |
| Население | 9 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Прилепец в Общомедия | |
Прилепец (на македонска литературна норма: Прилепец) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Прилепец е високопланинско село, разположено в Дрен планина, южно от общинския център Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
Североизточно над Прилепец е античната и средновековна крепост Марков зид.[1]
В XIX век Прилепец е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Никола“ е от 1872 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Прилепец (Prilépetz) е посочено като село с 15 и 66 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Прилѣпецъ има 140 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Прилепец е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 22 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Прилепец има 176 българи екзархисти.[6]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части и след Междусъюзническата през лятото на 1913 година Прилепец остава в Сърбия. През лятото на 1913 година край Прилепец със сръбски части се сражава четата на ВМОРО на войводата Ангел Богев Джанов.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители, всички македонци.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Прилепец
Атанас Джамов, български революционер- Траян Илиев Секулов, български революционер
- Починали в Прилепец
- Валентин Хараламбиев Златарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
Стефан Базерковски (1921 – 1942), Киро Нацев-Фетах, Борка Спасески-Влачарот, Стеван Базеркоски, Стеван Димески, Димче Мирчески, Гога Янкуловски, Пройче Найдоски-Сокле, Бошко Йосифовски и Менде Бошкоски, югославски партизани от НОПО „Гьорче Петров“, загинали край Прилепец на 19 декември 1942 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 265.
- ↑ Манастир „Свети Никола“, село Прилепец // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 42.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 106, л. 36
| |||||||||||
