Мажучище
| Мажучище Мажучиште | |
| — село — | |
 | |
  Мажучище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 671 m |
| Население | 346 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Мажучище в Общомедия | |
Мажучище (на македонска литературна норма: Мажучиште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония, северно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов първоначалното име е *Мажевичища, патронимично название на -ишти < -itji с неясна основа.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Света Богородица“ е от XVIII век.[2]
Селото е споменато в Трескавицкия поменик в XVII–XVIII век като Мажовища, Мажювичища.[1]
В XIX век Мажучище е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мажовичище (Mayovitchischté) е посочено като село с 34 домакинства със 134 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мажуйчища има 320 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мажучища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 48 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мажуйчища има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мажучище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Мажуйчища е част от Долненска община в Прилепска околия на Битолски окръг и има 357 жители.[8]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война в Мажучище функционира читалище „Христо Ботев“.[9] Според полицейски източник на 17 септември 1942 година комунистическа банда от 20 души напада селото, събира местните жители в центъра, където се произнасят речи и насилствено взима храна.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 346 жители, от които 345 северномакедонци и един непосочен.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]_(03).jpg)
- Родени в Мажучище
Бойко Наумче от Марчувище, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 7 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]- Димко Б. Чергов (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал при Топ. корита[13]
- Коте Ристе от Марчувище, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 4 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
- Мирчо Найденов (1878 - 1917), прилепски войвода на ВМОРО. Възможно е да е роден и в 1881 година в село Мало Коняри.
- Недан Трайков (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци в сражение с турци[15]
- Спирко Диме от Марчувище, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 7 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
- Ташко Кондо от Марчувище, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 4 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 175.
- ↑ Црквата Света Богородица во село Мажучиште и нејзиното место во доцновизантиската уметност на Македонија, Balcanoslavica 28-29, Прилеп 2001, 131-161.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72 – 73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 8.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 264К, оп. 1, а.е. 6929.
- ↑ Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944). Документален сборник, Държавна агенция „Архиви“, София 2011, с. 246, 293, 304.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007
- 1 2 3 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
| |||||||||||
