Бешище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бешище
Бешиште
— село —
общ изглед
общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.1397° с. ш. 21.7822° и. д.
Бешище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Мариово
Надм. височина 1046 m
Население (2002) 22 души
Пощенски код 7506
МПС код PP
Бешище в Общомедия

Бешище или Бешища (на македонска литературна норма: Бешиште; на гръцки: Μπεσίστα) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планината Козяк, в ридско-планинския дял на областта Мариово, от дясната страна на Църна, южно от общинския център Прилеп. Селото е планинско, на надморска височина от 900 метра. От Прилеп е отдалечено на 43 km. Има много голямо землище от 67,1 km2, от което обработваемите земи са 1700.8 ха, пасищата 2867,8 ха, а горите 2038 ха.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Бешище в местността Горни лозя (Горни Лозја) има римско, в местността Огради – средновековно селище, а в местността Турчия (Турчија) има средновековен некропол.[2] Църквата в селото „Света Петка“ („Света Параскева“) е средновековна.[1]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним Бешишти, който произхожда от личното име Бешо, хипокористикон от Беро, като точно съответствие са сръбските и хърватски топоними Бешичи.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 26 3 3 1930
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 34 2 2561
Дефтер № 73 от 1519 г. 82 9 6 4770
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 71 18 6 5605
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 75 8 3805
Св. св. Кирил и Методий от църквата „Света Петка“

В XIX век Бешище е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бешище (Bechischté) е посочено като село със 137 домакинства и 548 жители българи и 14 цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бешища има 1047 жители, от които 960 българи християни, 75 власи и 12 цигани.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бешища има 1280 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Според Георги Трайчев Бешища има 170 къщи с 1047 жители българи. Селото пострадва по време на гръцката пропаганда 1904 – 1908, в която селото дава над 30 жертви, а българското училище е затворено, благодарение на усилията на андарта от Бешища Цицо.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бешище е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

Освен „Света Петка“, селото има и църква „Свети Илия“.

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1][редактиране | редактиране на кода]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 1101 1228 1171 1016 238 109 93 22
македонци 1224 1169 1014 238 108 93 22
албанци 0 0 2 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 1 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 4 2 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 0 0 0 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Цицо заедно с андартския капитан Стефос Григориу.
Родени в Бешище
  • Flag of Bulgaria.svg Видан Найдов, македоно-одрински опълченец, четата на Милан Гюрлуков[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Недялков Йовчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[10]
  • Flag of Greece.svg Стоян Цицов (Стефос Цицу), ренегат от ВМОРО, андартски капитан
Починали в Бешище
  • Flag of Bulgaria.svg Асен Паунов Цветанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Бешиште (Besiste) – Прилепско Мариово. // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. www.kralemarko.org.mk
  3. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 174.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80 – 81.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 148 – 149.
  7. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 477 и 829.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 477.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 23, л. 16
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1


Населени места в Община Прилеп Flag of Prilep.png
Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица

Исторически села: Мелница | Пещерица | Писокал

     Портал „Македония“         Портал „Македония