Заград (Прилепско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Заград.
| Заград Заград | |
| — село — | |
  Заград | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
Заград (на македонска литературна норма: Заград) е бивше село, разположено на територията на община Прилеп, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено на север от прилепската махала Варош и Маркови кули, в западното подножие на хребета Заградски камен (1135 m).[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Край Заград, на 1 km северозападно от Варош са открити бронзови фибули със звездни разширения, които се пазят в Прилепския музей.[2]
В XIX век Заград е изцяло българско село в Прилепска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Заградъ има 95 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заград е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 13 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Заград (Zagrad) има 80 българи екзархисти.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 282. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
| |||||||||||
