Маркови кули (Прилеп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за за крепостта над Прилеп. За други значения на Маркови кули вижте Маркови кули.

Маркови кули
Markovi Kuli zapaden del.JPG
Общ изглед
Prilep OSM.svg
41.3616° с. ш. 21.5385° и. д.
Маркови кули
Местоположение в Прилеп
Информация
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Териториална единица Община Охрид
Местоположение Охрид
Време на основаване средновековие
Строителство Χ век
Съвременно състояние частично запазена
Собственик държавна
Маркови кули в Общомедия
Изглед от Прилеп
Изглед от крепостта

Марковите кули са средновековен град-крепост, издигащ се над град Прилеп в Република Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на крепостта е Прилеп, запазено във византийските извори като Прилапон, а Маркови кули или Марков град е по-късно народно име. Марковите кули са разположени на високите хълмове над града. Крепостта е средище на владението на Крали Марко - Прилепското кралство. Издигната е най-вероятно през X век, по време на Първата българска държава, като укрепен пункт преди падането на българските земи под византийска власт.

През 1358 г. историческите извори[кой го твърди?] посочват Вълкашин Мърнявчевич като велик челник или велик войвода именно в тази крепост. По-късно, след смъртта му в Чирменската битка, крепостта се оформя като своеобразен бастион на владенията на сина му, Крали Марко.

Укрепление и фортификация[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е изградена върху двойния скален масив над град Прилеп. Масивът се състои от четири отделни върха, като най-висок е Крупник, където се е намирала цитаделата. Военната концепция за отбраната ѝ е в свързването на четирите върха в единна система от фортификационни съоръжения — три яки пояса от крепостни стени, защитавани от десетки кули.

Външният зид се издига непосредствено над подградията и на места е запазен до 8 м. Основна е средната стена, която свързва върховете на двете скални грамади. Само по нея се намират пет отбранителни кули, съхранени чак до изходите към бойните пътеки. Една от тях е оцеляла до днес и се издига на височина 13 метра, а във вътрешността ѝ се намира водохранилището на укреплението. Вътрешният замък на връх Крупник е цитаделата. Входът ѝ се е пазел от кръгла кула, а в най-високата част е самостоятелната кула-донжон за последна защита на бранителите на крепостта.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Александар Дероко, „Средњовековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији“, Београд 1950.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 249-255. Посетен на 11 февруари 2014 г.