Прилепско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прилепско кралство
1371 - 1395
Знаме на
историческа карта на личното владение от Душановото царство на Мърнявчеви
историческа карта на личното владение от Душановото царство на Мърнявчеви
География и население
Столица Прилеп, Маркови кули (крепост), днес Република Македония
Официален език среднобългарски, църковнославянски, кирилица
Официална религия източноправославие
Население (пребр.) основно българи, но номинално владетел и на сърби и гърци, власи и албанци
Управление
Форма Кралство
Крал
(велик войвода)
Вълкашин Мърнявчевич (първи)
Крали Марко (последен)
История
Икономика
Валута собствен монетен двор в Охрид
трансформиран правоприемник на старото Кралство Расция

Прилепското кралство (на сръбски: краљевство Прилеп и на македонска литературна норма: Кралство Прилеп) (1365/1371 - 1395) е държавно владение, наследило по правоприемство кралската титла на Неманичите от Кралство Сърбия. След смъртта на Стефан Душан, синът му от Елена Българска - Стефан Урош V наследява царската титла, която на изток се ползва с по-голямо признание и степен в йерархията - от кралската на Папството. Синът на загиналия предводител или велик войвода в Чирменската битка - Вълкашин Мърнявчевич, наследява дадената на баща му приживе от Елена и Стефан кралска титла на Неманичите и я носи до смъртта си в битката при рововете. Понеже след Чирменската битка Марко е принуден да се признае за васал на Мурад I, то и кралската титла се обезценява и принизява папството, което я е предоставило. Ето защо, а и с цел да катализира сърбите за борба срещу османците, папската курия присъжда нова такава и трета поред за сърбите - кралската титла на Твъртко I, който е коронясан на Димитровден 1377 г. над гроба на Свети Сава в Милешево за босненски и общосръбски крал.[източник? (Поискан преди 84 дни)]

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално личното владение на Мърнявчеви е деспотство, откъдето идва и наименованието Прилепска деспотия. През 1355/56 г. по повод на претенциите на Симеон Синиша за титлата "цар на сърби и гърци", Вълкашин явно като предводител и велик войвода получава кралската титла от Елена и Стефан. Целта е да се неутрализира посредством Вълкашин заплахата от Синиша за трона, но Вълкашин след преустановен поход към Дубровник, срещу позициите на Никола Алтоманович, се отправя в Тракия на помощ на брат си Йоан Углеша, с който намират смъртта си край Чирмен. Властта и кралската титла след смъртта на Вълкашин, и тази на царя Стефан Урош, остава в Крали Марко, и същия придобива статут на пръв сред равни сред останалите душанови властели - въпреки васалния си статут към османския султан придобит междувременно. Оттук идва и народното предание за "юнакът над юнаците", отразено и в бугарщиците.[източник? (Поискан преди 84 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]