Варош (квартал на Прилеп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Варош (Прилеп))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Варош.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вароша.

Варош
Варош
Варош и Прилеп в дъното
Варош и Прилеп в дъното
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Пелагония
Надм. височина 681 m
Население 3458 души (2002)
Пощенски код 7500
МПС код PP
Варош в Общомедия

Ва̀рош (на македонска литературна норма: Варош) е краен квартал на град Прилеп, Северна Македония. Разположен е западно от центъра на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на X век Варош е седалище на епископия.[1] Църквите „Свети Димитър“ и „Свети Никола“ са от ХІІІ век, „Св. св. Петър и Павел“, „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Архангел“ са от XIV век,[2] а „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е от XV век.[3]

През ХІХ век Варош е чисто българско село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Варош (Varoch) е посочено като село със 113 домакинства и 585 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Варош има 1380 жители българи християни и 12 цигани.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Варош (Varoche) има 1680 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Варош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 3458 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 3436
албанци 0
турци 0
роми 7
власи 1
сърби 11
бошняци 0
други 3

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Варош
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Пепелюгов, прилепски селски войвода на ВМОРО, убит от турци[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Гьорче Петров (1865 – 1921), български революционер, водач на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български просветен и църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Димко К. Чавлев (? - 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Дончо Северков (? - 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Варошлия (? - 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражение с турци[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Николов, български просветен деец, директор на Солунската девическа гимназия
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Янчулев (1889 – 1961), български военен деец, генерал-майор
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Дингов (около 1815 – 1895), български духовник и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Славов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[12]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Мице Козароски (1910-1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Пепелюгов, български военен деец, полковник
Починали във Варош
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 31-32.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 443-444.
  3. Holy Mary, church in Varosh, Prilep (Св. Богородица Пречиста, Варош, Прилеп). // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-07 в Wayback Machine.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 151-151. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  10. а б в Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  11. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 246
     Портал „Македония“         Портал „Македония