Варош (квартал на Прилеп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Варош.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вароша.
| Варош Варош | |
 Варош и Прилеп в дъното | |
  Варош  Варош | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 681 m |
| Население | 3458 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Варош в Общомедия | |
Ва̀рош (на македонска литературна норма: Варош) е краен квартал на град Прилеп, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Варошът е разположен западно от центъра на града.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на X век Варош е седалище на епископия.[1] Църквите „Свети Димитър“ и „Свети Никола“ са от ХІІІ век, „Св. св. Петър и Павел“, „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Архангел“ са от XIV век,[2] а „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“) е от XV век.[3]
През ХІХ век Варош е чисто българско село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Варош (Varoch) е посочено като село със 113 домакинства и 585 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Варош има 1380 жители българи християни и 12 цигани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Варош е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 210 къщи.[6]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Варош (Varoche) има 1680 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Варош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 3458 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 3436 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 7 |
| власи | 1 |
| сърби | 11 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Варош
Александър Пепелюгов, прилепски селски войвода на ВМОРО, убит от турци[10]
Боро Митрикески (1927 - 2018), скулптор от Република Македония, академик- Гьорче Петров (1865 – 1921), български революционер, водач на ВМОРО
- Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик
- Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български просветен и църковен деец
- Димко К. Чавлев (? - 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците[11]
- Дончо Северков (? - 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните[11]
- Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[12]
- Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
- Йордан Варошлия (? - 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражение с турци[11]
- Йордан Николов, български просветен деец, директор на Солунската девическа гимназия
- Кирил Янчулев (1889 – 1961), български военен деец, генерал-майор
- Костадин Дингов (около 1815 – 1895), български духовник и общественик
- Кръсто Славов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[13]
Мице Козароски (1910-1942), югославски партизанин и деец на НОВМ- Сотир Пепелюгов, български военен деец, полковник
- Починали във Варош
- Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 31-32.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 443-444.
- ↑ Holy Mary, church in Varosh, Prilep (Св. Богородица Пречиста, Варош, Прилеп) // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 151-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 октомври 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
- ↑ а б в Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 246
