Солунска българска девическа гимназия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Солунска българска девическа гимназия
„Св. Благовещение“
Bulgarian Women School Thessaloniki Seal.jpg
Печат на Солунската българска девическа гимназия
Информация
Седалище Солун, Османска империя
Основаване 1880
Основател Българска екзархия
Закриване 1913
Вид гимназия
Директор Кузман Шапкарев
Георги Кандиларов
Христо Батанджиев
Михаил Сарафов

Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“ е първата българска девическа гимназия в Македония. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Гимназията се поддържа от Българската екзархия и от Солунската българска община.

История[редактиране | редактиране на кода]

Учителки и ученички от Солунската девическа гимназия през учебната 1882 – 1883 г. Мария Константинова – първа, от с. Гайтаниново, Серско; Боянка Миладинова от Струга; Кипра Сарафова от с. Либяхово, Серско; Луиза Пърличева от Охрид; Екатерина Стрезова от Охрид; Мария Константинова – втора, от с. Плевня, Драмско; Христина Стрезова от Охрид. На втората редица, в средата, главната учителка Царевна Миладинова; вдясно от нея възпитателката Фания Димитрова от Охрид и ученичката Екатерина Сарафова от с. Либяхово, Серско; вляво от главната учителка Миладинова – учителката Елена Стателова, а още по-вляво – ученичките Марица Шурбанова от Битоля; Елена Атанасова от с. Просечен, Драмско. На третата редица, пак от ляво на дясно в снимката, ученичките: Мария Желязкова от с. Баня, Разложко; Панайотица Апостолова от Ортакъой; Донка Велкова от Лерин; Василка Робева от Битоля; Поликсени Попгеоргиева от Охрид; Стоянка Тошева от Прилеп. Вляво прислужникът и гавазин от Дойран

В 1880 година девическата гимназия стартира с първи клас и една учителка.[1] Всъщност гимназията се открива с един подготвителен клас, а в следващата година и с първи клас.[2] В същата 1881 година девическата гимназия се именува „Благовещение“.[3] За първа учителка е поканена дъщерята на Димитър МиладиновЦаревна Миладинова, която по това време работи като учителка в Свищов.[4] Кузман Шапкарев е определен за главен учител на мъжката и девическата гимназия.[5] Първоначално срокът на обучение е 4 години, от 1886 - 1887 година - 5, от 1890 - 1891 - 6, а от 1907 - 1908 година - 7 години. В началото на 1881 - 1882 се известява за откриване на втори клас в девическата гимназия с окръжно до общините в Македония, като изискванията са учениците да са здрави, с училищно удостоверение за добър успех и с минимална възраст от 14 години.[5][6] В 1885 - 1886 гимназията излъчва първия си випуск, от който се дипломират 6 ученички, завършили IV клас и с учителски персонал - Царевна Миладинова, Евгения Димиева (братовчедка на Стефан Стамболов), Елена Стателова, Камелия Сплитек и Ана Тръпчева.[7] Към гимназията функционира пансион, в който през учебната 1888-1889 година са настанени 66 ученички.[8]

Годишен акт на Солунската българска девическа гимназия за 1909 - 1910
Първият випуск на гимназията 1895-1896 г. с учителите Георги Пенев, Анастас Наумов, Бано Кушев, Атанас Бадев, Йероним Буфети, Елена Димитрова, Ана Кертева, Тима Икономова, Михаил Сарафов, Захария Шумлянска, Елена Палашева, Атина Николова. Фото Пол Зепджи
Свидетелство на Калиопа Петрова от костурското село Горенци за завършване на Солунската българска девическа гимназия от 1900 година.

В гимназията преподават учители от Солунската българска мъжка гимназия, както и Царевна Миладинова, Хр. Настева, Е. Димитрова и други. В гимназията се преподава по същия учебен план като в мъжката гимназия. От 1904 година тя се премества в отделна сграда. Михаил Сарафов има големи заслуги за сдобиването на гимназията с тази сграда като се свързва с Евлоги Георгиев и успява да го убеди да купи и да подари на Солунската община триетажно и светло помещение до мъжката гимназия.[9] От 1905 - 1906 година се изучава и шивачество. Сред директорите на гимназията са Георги Кандиларов, Марин Пундев, Христо Батанджиев, Михаил Сарафов (1895 - 1896), Йордан Николов (1910 - 1911).

Гимназията до закриването си от новите гръцки власти в 1913 година подготвя 22 випуска с общо 647 възпитанички. Впоследствие девическата заедно с мъжката гимназията се сливат в едно учебно заведение, под името „Струмишка смесена гимназия“. След 1913 година тя се мести последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, Петрич. През 1920 година се установява окончателно в град Горна Джумая (днес Благоевград) в Пиринска Македония, България, където съществува и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.[10][11]

Директори[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларов, Георги. „Българските гимназии и основни училища в Солун“, Македонски национален институт, София, 1930, стр. 16 – 17. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
  2. ЦДИА, ф.264, оп. 1, ае 269, л. 139 (двадесет и пет годишен отчет на гимназията). Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
  3. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 68.
  4. Алексиев, Владислав. „Създаването на българската община в Солун“ сборник „Солун“, София, 1934, стр. 213. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
  5. а б „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 67.
  6. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 69.
  7. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 74.
  8. Централен държавен архив, ф. 246 К (Българска екзархия), оп.1, а.е. 21, л. 101.
  9. Научен архив при БАН, из архива на М. Сарафов, т. II, стр. 156. Цитирано по: „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 80.
  10. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  11. Миладинова, Царевна. „Епоха, земя и хора.“
  12. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 152.
     Портал „Македония“         Портал „Македония