Марин Пундев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционерът. За историка вижте Марин Пундев (историк).

Марин Пундев
български просветен деец
Роден
1862 г.
Починал
не по-рано от 1904 г.
Семейство
ДецаВасил Пундев
Михаил Пундев

Марин Пундев е български просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в българското бесарабско село Бановка.[2] Учи в Болградската гимназия, където е съученик с генерал Иван Колев.[3]

В учебната 1884/1885 година преподава в Кюстендилското педагогическо училище. В 1885 година става първият изборен окръжен училищен инспектор в Кюстендил. В 1887 - 1889 година отново преподава в Педагогическото училище.[1] В Кюстендилското училище в 1887 година заедно с Ефрем Каранов учредява дружество за подпомагане на бедните ученици.[4] Директор е на Софийската девическа гимназия.[5] Четири години е директор на българската девическа гимназия в Солун (1891 – 1894). Участва в дейността на ВМОРО. Вече като пенсионер редактира списание „Просвета“ (1904 – 1911),[6] в което публикува Елин Пелин.[7] Превежда от руски романа на Валерий Брюсов „Огненият ангел“, издаден в 1929 година.[8]

Баща е на журналистите и революционери Васил Пундев (1892 - 1930) и Михаил Пундев (1887 - 1932) и дядо на дипломата и историк Марин Пундев.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Марин Пундев
(1862 – ?)
 
Александра Пундева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Пундев
(1887 – 1932)
 
Васил Пундев
(1892 – 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко Войников
(1911 – 1944)
 
Александра Войникова
(1914 – 1944)
 
Марин Пундев
(1921 – 2005)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 540.
  2. Зарев, Панталей. Панорама на българската литература, том 3, Наука и изкуство, 1978, стр.182
  3. Добруджанският герой – бесарабския българин генерал Иван Колев // Сите българи заедно. Посетен на 1 ноември 2013 г.
  4. Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 10 – 11.
  5. Каменов, Йордан. Злодейство след „Злодейството“ // Посетен на 1 ноември 2013 г.
  6. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 194.
  7. Пелин, Елин. Съчинения, том 1 – Разкази 1901 – 1906. Български писател, 1972. Посетен на 1 ноември 2013 г.
  8. Брюсовъ, Валерий. Огнениятъ ангелъ : Повесть въ XVI глави. Книгоиздателство „Иванъ Г. Игнатовъ & Синове“, [1929].
Христо Батанджиев директор на Солунската българска девическа гимназия
(1890 – 1894)
Йордан Хаджипетров