Васил Пундев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Пундев
български публицист
Роден
Починал
4 март 1930 г. (37 г.)
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Подпис Signature of Vasil Pundev (vectorized).svg
Васил Пундев в Общомедия

Васил Маринов Пундев е български публицист, литературен историк и критик, масон, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от Пундев до Георги Попхристов на бланка на вестник „Вардар“, с което се изказва желание за среща между Пундев, Никола Велев и Попхристов, 23 февруари 1930 г.

Васил Пундев е роден на 8 септември[1] 1892 година в Дупница в семейството на Александра Пундева и Марин Пундев, виден педагог, четири години директор на Солунската българска девическа гимназия, активен участник в дейността на ВМОРО. В 1912 година, дни след като се оженва, Васил Пундев става четник на Васил Чекаларов. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в 1 дебърска дружина и в 1 рота на 5 одринска дружина.[2] Отличен е с орден „За храброст“. Завършва Скопската Школа за запасни офицери и се бие на Румънския и Македонския фронт през Първата световна война. Попада в плен, но успява да избяга.

След войната в 1920 година е библиотекар в Народната библиотека. От 1921 година е учител по литература в Първа мъжка гимназия в София. Специализира във Виена и пише поредица от литературни изследвания и критики. Член е на Дружеството на софийските журналисти, на Писателския съюз, на Международния съюз на писателите, на Управителния съвет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на Българския ПЕН клуб. Изпратен е да следва немска филология във Виена[3].

В 1923 година оглавява чета на ВМРО в Западна Македония. След завръщането си е начело на литературния отдел на вестник „Слово“. От 1926 е редактор, а от 1928 година е главен редактор на вестник „Македония“. При обсъждането на кандидатурата му в Централния комитет на ВМРО е повдигнат въпросът дали е редно немакедонец да заеме този пост, но Пундев е защитен от Иван Михайлов:

Що се отнася до въпроса дали Васил Пундев ще бъде удобен да дойде в редакцията на в. „Македония“, понеже не е македонец, нека ви заявя тук най-чистосърдечно, че ако се касае за това, кой е направил повече за Македония – дали аз, оладжак член на ЦК, или Васил Пундев, – заявявам, че той е направил повече, защото до настоящия момент аз не съм влизал още в Македония, а Васил Пундев отиде с пушка в ръка като обикновен четник. Нека посмее някой да повдигне тоя въпрос и аз ще му отговоря лично.[4]

От 1927 година Пундев участва в редактирането на списание „Българска реч“, а от 1928 – на вестник „Литературни новини“. Пише в списанията „Демократически преглед“, „Обществена обнова“ (1919 – 1920), „Златорог“, „Съвременник“, „Отец Паисий“, във вестник „Литературен глас“ и други.

Във ВМРО (Протогеровисти)[редактиране | редактиране на кода]

Организационно отделение на Тодор Александров (седнал, четвърти от дясно наляво). Втори от ляво надясно е Христо Андонов. Над него е Стоян Димитров, убит в 1930 година с Васил Пундев

След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година Васил Пундев, заедно с директора Георги Кулишев и редактора Никола Джеров в знак на протест напускат редакцията на вестник „Македония“, като издават прощален дублиращ брой № 615. Пундев започва да издава протогеровисткия вестник „Вардар“, който води борба с михайловисткото крило.

Васил Пундев е изпратен от ръководството на ВМРО (Протогеровисти) да преговаря с Йордан Гюрков за възстановяване на отношенията между двете фракции. Вместо това, на 4 март 1930 година Пундев е застрелян от упор, заедно с телохранителя си Стоян Димитров, в градинката до Народното събрание в София от Димитър Медаров и Никола Стаменков, като жертвата им е посочена от репортера на вестник „Македония“ Страхил Топуков.[5] На 22 март 83 учени, художници, писатели, артисти и композитори подписват протестен Апел, в който изказват възмущението си от убийствата по софийските улици. На погребението на Пундев надгробни слова изказват Тодор Влайков, Асен Златаров и други.

Петър Шанданов пише в спомените си следното:

С това убийство Иван Михайлов издълба между нас и него още по-непреходима пропаст. Почти всички ние решихме, че нямаме право на живот, след като загина в защита на правдата и истината най-безкористният борец в македонското освободително движение – Васил Пундев[6].

Убийството на Васил Пундев е първият случай, при който обвиняеми за престъплението са не само тримата преки извършители, но и ръководителя на ВМРО Иван Михайлов като подбудител на атентата. Съдът отхвърля законността на смъртните присъди, издавани от ВМРО, като Медаров и Стаменков са осъдени на по 15 години затвор, а Топуков и Михайлов са оправдани.[5]

Седем месеца след убийството във вестник „Македония“ излиза декларация, в която се казва:

На 4 март т.г. ВМРО наказа не гражданина и български публицист В. Пундев, а престъпника пред македоноосвободителното дело Пундев...[7]

На 5 септември 1932 година член на ВМРО убива публициста Михаил Пундев, брат на Васил Пундев[8].

Пундев изследва възрожденската и следосвобожденската литература – в 1925 година издава „Първи български стихотворци“, в 1929 – „Гръцко-български литературни сравнения“, в 1927 година първата, а в 1930 година втората част на „Периодически печат преди Освобождението“.[9]

Синът на Васил Пундев, Марин Пундев, е изтъкнат професор по история в САЩ,[10] преподавал в Калифорнийския университет и автор на книги.

За него[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според Енциклопедия България Пундев е роден на 6 септември.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 587 – 588.
  3. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 139.
  4. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.
  5. а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 253 – 255.
  6. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.306.
  7. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр. 161 – 165.
  8. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр.818.
  9. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 578.
  10. Светлозар Игов. Книга за и на литературоведската зрелост.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония