Направо към съдържанието

Васил Пундев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Пундев
български публицист, литературен историк и критик
Роден
Починал
4 март 1930 г. (37 г.)
Учил вСофийски университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаМарин Пундев
Братя/сестриМихаил Пундев
Подпис
Васил Пундев в Общомедия

Васил Маринов Пундев е български публицист, литературен историк и критик, масон, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]
Кръщелно свидетелство на Васил Пундев от църквата „Покров Богородичен“ в Дупница, Самоковска епархия, 4 март 1893 година
Свидетелство за зрелост на Васил Пундев от Държавна гимназия „Уилям Гладстон“, 29 юни 1911 година
Студенска карта на Васил Пундев от Софийския университет, 1911 година
Писмо от Пундев до Георги Попхристов на бланка на вестник „Вардар“, с което се изказва желание за среща между Пундев, Никола Велев и Попхристов, 23 февруари 1930 г.

Васил Пундев е роден на 8 септември[3] 1892 година в Дупница в семейството на Александра Пундева и Марин Пундев, виден педагог, четири години директор на Солунската българска девическа гимназия, активен участник в дейността на ВМОРО. Родът на баща му е от Голямо Конаре, Пловдивско, но се изселва в Бесарабия. Учи във Втора мъжка гимназия в София, а поради проблеми с учители до 7 клас сменя няколко гимназии в града, като завършва Трета. След това се записва да учи славянска филология в Софийския университет.

В 1912 година, дни след като се оженва за Христина Чобанска, Васил Пундев става четник на Васил Чекаларов, но поради физическа неиздръжливост е изпратен обратно в София. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в 1 дебърска дружина и в 1 рота на 5 одринска дружина.[4] С частта си участва в сраженията при Дедеагач, Кешан, десанта при Шаркьой и други. Отличен е с орден „За храброст“. Бие се в състава на Пети пехотен македонски полк от Единадесета пехотна македонска дивизия на Македонския фронт през Първата световна война. Получава втори орден за храброст. Завършва Скопската Школа за запасни офицери и е произведен като офицерски кандидат. Сражава се на Румънския фронт, а след примирето попада в плен, но успява да избяга.

След войната му признават годините на фронта за студентски и той завършва с държавен изпит. В 1920 година е библиотекар в Народната библиотека. От 1921 година е учител по литература в Първа мъжка гимназия в София. Специализира във Виена и пише поредица от литературни изследвания и критики. Член е на Дружеството на софийските журналисти, на Писателския съюз, на Международния съюз на писателите, на Управителния съвет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на Българския ПЕН клуб. Изпратен е да следва немска филология във Виена.[5]

В 1923 година оглавява чета на ВМРО в Западна Македония. След завръщането си е начело на литературния отдел на вестник „Слово“. От 1926 е редактор, а от 1928 година е главен редактор на вестник „Македония“. При обсъждането на кандидатурата му в Централния комитет на ВМРО е повдигнат въпросът дали е редно немакедонец да заеме този пост, но Пундев е защитен от Иван Михайлов:

„ Що се отнася до въпроса дали Васил Пундев ще бъде удобен да дойде в редакцията на в. „Македония“, понеже не е македонец, нека ви заявя тук най-чистосърдечно, че ако се касае за това, кой е направил повече за Македония – дали аз, оладжак член на ЦК, или Васил Пундев, – заявявам, че той е направил повече, защото до настоящия момент аз не съм влизал още в Македония, а Васил Пундев отиде с пушка в ръка като обикновен четник. Нека посмее някой да повдигне тоя въпрос и аз ще му отговоря лично.[6] “

От 1927 година Пундев участва в редактирането на списание „Българска реч“, а от 1928 – на вестник „Литературни новини“. Пише в списанията „Демократически преглед“, „Обществена обнова“ (1919 – 1920), „Златорог“, „Съвременник“, „Отец Паисий“, във вестник „Литературен глас“ и други.

  • Лична карта на Васил Пундев, 1921 година
    Лична карта на Васил Пундев, 1921 година
  • Журналистическа карта на Васил Пундев от „Слово“, 1926 година
    Журналистическа карта на Васил Пундев от „Слово“, 1926 година
  • Визитни картички на Васил Пундев
    Визитни картички на Васил Пундев

Във ВМРО (протогеровисти)

[редактиране | редактиране на кода]

След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година Васил Пундев, заедно с директора Георги Кулишев и редактора Никола Джеров в знак на протест напускат редакцията на вестник „Македония“, като издават прощален дублиращ брой № 615. Пундев започва да издава протогеровисткия вестник „Вардар“, който води борба с михайловисткото крило.

Васил Пундев е изпратен от ръководството на ВМРО (Протогеровисти) да преговаря с Йордан Гюрков за възстановяване на отношенията между двете фракции. Вместо това, на 4 март 1930 година Пундев е застрелян от упор, заедно с телохранителя си Стоян Димитров, в градинката до Народното събрание в София от Димитър Медаров и Никола Стаменков,[7] като жертвата им е посочена от репортера на вестник „Македония“ Страхил Топуков.[8] На 22 март 83 учени, художници, писатели, артисти и композитори подписват протестен Апел, в който изказват възмущението си от убийствата по софийските улици. На погребението на Пундев надгробни слова изказват Тодор Влайков, Асен Златаров и други.

Петър Шанданов пише в спомените си следното:

„ С това убийство Иван Михайлов издълба между нас и него още по-непреходима пропаст. Почти всички ние решихме, че нямаме право на живот, след като загина в защита на правдата и истината най-безкористният борец в македонското освободително движение – Васил Пундев.[9] “

Убийството на Васил Пундев е първият случай, при който обвиняеми за престъплението са не само тримата преки извършители, но и ръководителят на ВМРО Иван Михайлов като подбудител на атентата. Съдът отхвърля законността на смъртните присъди, издавани от ВМРО, като Медаров и Стаменков са осъдени на по 15 години затвор, а Топуков и Михайлов са оправдани.[8]

Седем месеца след убийството във вестник „Македония“ излиза декларация, в която се казва:

„ На 4 март т.г. ВМРО наказа не гражданина и български публицист В. Пундев, а престъпника пред македоноосвободителното дело Пундев...[10] “

На 5 септември 1932 година член на ВМРО убива публициста д-р Михаил Пундев, брат на Васил Пундев.[11][12]

Пундев изследва възрожденската и следосвобожденската литература – в 1925 година издава „Първи български стихотворци“, в 1929 – „Гръцко-български литературни сравнения“, в 1927 година първата, а в 1930 година втората част на „Периодически печат преди Освобождението“.[13] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[14]

Синът на Васил Пундев, Марин Пундев, е изтъкнат професор по история в САЩ,[15] преподавал в Калифорнийския университет и автор на исторически трудове.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марин Пундев
(1862 – ?)
 
Александра Васильова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Пундев
(1887 – 1932)
 
Васил Пундев
(1892 – 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко Войников
(1911 – 1944)
 
Александра Войникова
(1914 – 1944)
 
Марин Пундев
(1921 – 2005)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Д-р Михаил Пундев // Литературен свят. Посетен на 18 юли 2023.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 344.
  3. ↑ Според Енциклопедия България и в. Литературен глас, бр.465 – 466, 1940, с.5 Пундев е роден на 6 септември.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587 – 588.
  5. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 139.
  6. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 257.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 396 – 397.
  8. ↑ а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 253 – 255.
  9. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 306.
  10. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр. 161 – 165.
  11. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр.818.
  12. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 362.
  13. ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 578.
  14. ↑ ДАА, Фонд № 125К, оп.1
  15. ↑ Светлозар Игов. Книга за и на литературоведската зрелост.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Пундев&oldid=12569538“.