Христо Андонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Андонов
български революционер

Роден
Починал
Христо Андонов в Общомедия

Христо Андонов Ушинов,[1] известен като Гърчишки или Ключът на Вардара,[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[3][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Организационно отделение на Тодор Александров (седнал, четвърти от дясно наляво). Христо Андонов е втори отляво-надясно. Над него е Стоян Димитров, убит в 1930 година с Васил Пундев

Андонов е роден в гевгелийското село Гърчище в 1887 година. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и през есента на 1911 година вместо да отиде войник става нелегален и се присъединява към четата на Коста Попето, който отвежда около 60 дезертьори като Андонов в Свободна България.[2] Андонов остава обаче с Попето като четник и през май 1912 година се връща с него в Македония.[2] Четата е въоръжена от върховистите около Стефан Николов. Четата влиза в конфликт с другата върховистка чета в Кожух планина – тази на Ичко Димитров.[4] Участва в сражението с османски части при Серменин на 23 юли 1912 година.[2]

При избухването на Балканската война Андонов е доброволец в Македоно-одринското опълчение като служи в четата на Ичко Димитров, по-късно в четата на Коста Христов Попето и в 4 рота на 15 щипска дружина.[5][2] След Балканските войни продължава революционната си дейност и активно участва във Валандовската акция, при която е помощник на войводата Христо Чауша,[2] и други сражения.[6]

Участва в Първата световна война като войник от Българската армия. След войната се включва във възстановяването на ВМРО и става четник в Струмишката чета на Георги Хаджимитрев.[2] През април 1923 година става дойрански околийки войвода на ВМРО. Четата развива голяма дейност и успява да организира околията. През август околията е поверена на Петър Овчаров, а от юли 1924 година отново е поета от Андонов. През ноември 1924 година се сражава в местността Борисовско в Беласица без жертви.[7][8]

През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за запасен член на окръжното ръководство.[9] През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Илия Которкин, Андон Попщерев, Тале Андонов и Наум Йосифов и Петър Ангелов.[10] През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО.

По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Христо Андонов е на страната на михайловистите. Убит е на 29 август 1928 година край село Димидово от Христо Гоглев[11], изпратен от пратеника на протогеровисткия Централен комитет Димитър Димашев. След убийството Гоглев се предава на сръбските власти и става ренегат.[2][12][13]

След смъртта му „Илюстрация Илинден“ пише за него:

По характеръ той бѣ тихъ момъкъ. На пръвъ погледъ никой въ него не ще подозре, че въ душата му гори огъньтъ на бунта. По образование свършилъ е IV отдѣление. Но природата бѣ сложила върху му печата на разуменъ човѣкъ, характеренъ, разсъдливъ, незлобливъ. Никогашъ никого не нагрубилъ. Не помня съ нѣкого да се е скаралъ. Съ дѣлото не парадираше. С положението си не се гордѣеше. Готовъ бѣ да загине за своята чета, за своя другаръ. Всички го обичаха. Организацията възлагаше на него голѣми надежди. Наричаха го „ключътъ на Вардара“. А той наистина бѣше такъвъ. Теленитѣ мрежи, що заграждатъ Македония, той ги разкъсваше. Вълчитѣ ями храбро прескачаше и винаги бѣше между своите заробени братя.

Историята ще отдѣли за него светла страничка.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  2. а б в г д е ж з и к А. Д. Христо Андоновъ. // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, септемврий - октомврий 1933. с. 14.
  3. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 817 - 818.
  4. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 819 - 820.
  7. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 136.
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
  9. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 - 91.
  10. Спомени на Георги Попхристов
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 20.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 9.
  13. Защо бе убит Александър Протогеров. Светлина върху събитията от 1924 и 1928 години. По данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1992, стр. 181.
     Портал „Македония“         Портал „Македония