Гърчище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гърчище
Грчиште
— село —
Гърчище, 1931 година
Гърчище, 1931 година
North Macedonia relief location map.jpg
41.2569° с. ш. 22.4986° и. д.
Гърчище
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Валандово
Географска област Тиквеш
Надм. височина 129 m
Население 255 души (2002)
Пощенски код 2460
Гърчище в Общомедия

Гърчище или Гърчища (на македонска литературна норма: Грчиште) е село в община Валандово, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се северно от град Валандово на левия бряг на Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Грьчишти, който произхожда от прозвището Грькъ.[1] Според Йордан Заимов името произхожда от личното име * Гърчо или * Гърдчо.[2]

В края на XIX век Гърчище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1849 година. На два километра южно от селото, в местността Долни лозя, край пътя за Гявато и Богданци, се намират развалините на манастирската църква „Св. св. Петър и Павел“.[3][4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гърчища има 500 жители българи християни.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] На 18 ноември 1899 година Андон Кьосето, Михаил Апостолов, Атанас Бабата и Душо Желев убиват гъркоманския свещеник в селото Дельо Николов Юрганджиев, като отявлен враг на българщината.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гърчище (Gartchichte) има 680 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Гърчище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Сръбските власти прекръщават селото на Кралево (Краљево).[11]

Преброявания

В Гърчище има 66 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[12]

  • 1994 – 285
  • 2002 – 255

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гърчище
Христо Андонов.
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Мицев Караманов (1883 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Таборов и синът му Панде, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Попмицов (Дине, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 14 воденска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Андонов Ангов, македоно-одрински опълченец, 29 (30)-годишен, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 13 кукушка дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия К. Трайков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Николов (Колев, 1882/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Каме Димитров Парцаков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Леонид Стойков (1883 или 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христо Попето, 4 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Толе и Атанас Пемпови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Андонов Ушинов (1887 – 1928), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, гевгелийски и дойрански войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов Таборов, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Митрев, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Трайков Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172.
  2. Zaimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus –itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern, Linguistique balkanique, IX/2, 34.
  3. Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. За парохијата. // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. а б в г д „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  7. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 63 – 64, ISBN 9549514560
  8. Силянов, Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  11. Картов, Владимир. Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944). Гевгелија, Општинско собрание, 1969. с. 96.
  12. Население в община Валандово.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 504 – 505.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 657.
  18. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 454.
     Портал „Македония“         Портал „Македония