Антим Ризов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антим Ризов
български духовник

Роден
1797 г.
Починал
15 август 1867 г. (70 г.)

Атанас (Антим) Ризов е български духовник от ранното Българско възраждане, архимандрит, игумен на Зографския манастир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ризов е роден в струмишкото село Калково. Учи на гръцки в родното си село. В 1818 година заминава за Света гора, където в 1822 година става монах в Зографския манастир под името Антим.[1] През 1824 година заминава за Русия. Тук в 1838 година завършва Кишиневската семинария. Поддържа връзки с българската емигранска колония, сред която е и Захари Княжески, който му помага да изпраща книги в България.

След Русия Антим Ризов заминава за Атина, където в 1846 година завършва богословие в Атинския университет.[1] По време на следването си служи в църквата при руското посолство (1838-1846). Връща се в Зографския манастир и от 1855 година до смъртта си в 1867 година е игумен там.[2] Към 1846 година открива в Зограф училище за млади монаси.[1] Сред получилите образование в него е сестреникът му Мелетий.[3]

Ризов владее седем езика и оставя неиздадени преводи от гръцки, направени по поръчка на Бигорския манастир.[4] Предлагана му е катедрата по славянски езици в семинарията на остров Хиос, но той отказва. Поддържа преписка с Димитър Миладинов, когото подпомага с книги.[5] В писмо до Васил Априлов от 1847 година описва окаяното положение на българщината в Струмица[6] и пише:

Виждам Граматики и Истории Български и Венелинови книжки; слушам что на много места в България са открили български училища... Единим словом, виждам и слушам вся верния знамения и предвещания, что Бог Великий е начал и за нашият народ да промишлява... В Гръция аз бех до лани - до 1846 г. - где, като ся поучих неколко в гимназията и университетат, имах намерение да си ида в Отечеството ни, и да си ида с намерение не гръчки, но Български Българите как Българин по силе моей да уча, да не ся осуда как ленивийат раб...[1]

Ръководи изготвянето на опис на писмените паметници на библиотеката на Зографския манастир[7].

Умира на 15/27 август 1867 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 77.
  2. Σ. Ν. Καδᾶς, Τὰ σημειώματα τῶν χειρογράφων τοῦ Ἁγίου Ὄρους, Μονὴ Ζωγράφου. – Βυζαντινά, 17, 1994, σ. 155.
  3. Бобчев, Илия С. Македонските българи и българската народна просвета, Печатница „П. Глушков“, София, 1922, стр. 6.
  4. Стоилов, А. П. Из живота и дейността на архимандрит Антим Ризов. — Училищен преглед, XII, 1907, кн. 6, стр. 539—549; Василев, Асен. Трем на Българското възраждане, София, 1936, стр. 20; Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 64.
  5. Братя Миладинови – преписка, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964,
  6. Иванов, Йордан. Българите в Македония, София, 1986, (фототипно издание), стр. 248-250.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.41.
     Портал „Македония“         Портал „Македония