Антим Ризов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антим Ризов
български духовник
Роден
1797 г.
Починал
27 август 1867 г. (70 г.)

Религияправославие
Учил вАтински университет

Антим е български духовник от ранното Българско възраждане, архимандрит, игумен на Зографския манастир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ризов е роден в дойранското село Калково със светското име Атанас Ризов. Учи на гръцки език в родното си село. В 1818 година заминава за Света гора, където в 1822 година става монах в Зографския манастир под името Антим.[1] През 1824 година заминава за Русия. Тук в 1838 година завършва Кишиневската семинария. Поддържа връзки с българската емигранска колония, сред която е и Захари Княжески, който му помага да изпраща книги в България.

След Русия Антим Ризов заминава за Атина, където в 1846 година завършва богословие в Атинския университет.[1] По време на следването си служи в църквата при руското посолство „Преображение Господне Коташка“ (1838 - 1846). Връща се в Зографския манастир и от 1850 година[2] (или от 1855[3]) до смъртта си в 1867 година е игумен там.[2][3] Към 1846 година открива в Зограф училище за млади монаси.[1] Сред получилите образование в него е сестреникът му Мелетий, по-сетнешен софийски митрополит.[4]

Ризов владее седем езика и оставя неиздадени преводи от гръцки, направени по поръчка на Бигорския манастир.[5][6][7] Предлагана му е катедрата по славянски езици в семинарията на остров Хиос, но той отказва. Поддържа преписка с Димитър Миладинов, когото подпомага с книги.[8] В писмо до Васил Априлов от 1847 година описва окаяното положение на българщината в Струмица[9] и пише:

Виждам Граматики и Истории Български и Венелинови книжки; слушам что на много места в България са открили български училища... Единим словом, виждам и слушам вся верния знамения и предвещания, что Бог Великий е начал и за нашият народ да промишлява... В Гръция аз бех до лани – до 1846 г. – где, като ся поучих неколко в гимназията и университетат, имах намерение да си ида в Отечеството ни, и да си ида с намерение не гръчки, но Български Българите как Българин по силе моей да уча, да не ся осуда как ленивийат раб...[1]

Ръководи изготвянето на опис на писмените паметници на библиотеката на Зографския манастир.[10]

Умира на 15/27 август 1867 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II. София, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, 2013. ISBN 978-954-09-0805-2. с. 77.
  2. а б Братя Миладинови. Преписка. София, Българска академия на науките, 1964. с. 75.
  3. а б Καδᾶς, Σ. Ν. Τὰ σημειώματα τῶν χειρογράφων τοῦ Ἁγίου Ὄρους, Μονὴ Ζωγράφου. // Βυζαντινά 17. Θεσσαλονίκη, 1994. σ. 155. (на гръцки)
  4. Бобчев, Илия С. Македонските българи и българската народна просвета. София, Печатница „П. Глушков“, 1922. с. 6.[неработеща препратка]
  5. Стоиловъ, А. П. Изъ живота и дейностьта на архимандритъ Антимъ Ризовъ. // Училищенъ прѣгледъ XII (6). 1907. с. 539 — 549.
  6. Василиевъ, Асенъ. Трѣмъ на Българското възраждане. 1936. с. 20.
  7. Албум-алманах „Македония“. София, 1931. с. 64.
  8. Братя Миладинови – преписка. Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков. София, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, 1964. с. 74.
  9. Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1986. с. 248-250.
  10. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 41.
Иларион зографски игумен
(1855 – 27 август 1867)
Хрисант