Илия Бобчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Бобчев
Iliya Bobchev
български юрист и писател
Роден
Починал
9 октомври 1936 г. (62 г.)

Образование Софийски университет
Право
Образование Софийски университет
Политика
Партия Народна партия
Депутат
X ОНС   V ВНС   
Подпис Iliya Bobchev Signature (vectorized).svg

Илия Савов Бобчев е български юрист, писател и литературен деец, общественик.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Бобчев е роден на 29 октомври 1873 година в град Елена. Брат е на Стефан Бобчев и Никола Бобчев. Учи в родния си град, след което в 1892 година завършва гимназия в Русе и в 1896 година Юридическия факултет на Висшето училище в София. Работи като съдия в Разград и Хасково. После е адвокат в София, а от 1899 година - в Пловдив,[1] където е деец и на македоно-одринското дружество. В 1899 година е избран за депутат в X Народно събрание, а в 1911 година – в V Велико народно събрание.[1]

Бобчев започва да пише още млад. публикува във вестниците „Пловдив“, „Мир“, „Стара планина“, както и в списанията „Полет“, „Илюстрация светлина“, „Български преглед“, „Българска сбирка“, „Юридически преглед“, „Славянски глас“, в което публикува преводи от руски език. В 1903 - 1904 година Илия Бобчев е редактор на вестник „Родопски ек“.[1] Използва псевдонимите Любен Певецов, Л. Певецов, Ил. Савов, И. Самоиловски, Ил. Б., И. С., И. С. Б.[2][1]

Умира в София на 9 октомври 1936 година.[2][1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Как ще напредва нашата партия?“ (1903),
  • „Какво казва законът върху търговските книги?“ (1903),
  • „Коя трябва да е първата ни работа, кога пазим правата си? Съвети за ония, които не щат да ходят по съдилищата, както и за онези, които се принуждават да се съдят“ (1903),
  • „Значение на славянската взаимност и на славянските благотворителни дружества“ (1904),
  • „Христо Г. Данов. Живот и народна просветна деятелност“ (1905),
  • „Каква е Народната партия?“ (1905),
  • „Нека се опознаем!“ (1906),
  • „Яким Груев 1828-1908“ (1908, в „Илюстрация светлина“),
  • „Кой е Иван Евстатиев Гешов? Реч, произнесена в чест на Ив. Ев. Гешов в Пловдив на 27 януари т. г.“ (1908),
  • „Важни заслуги на Народната партия“ (1908),
  • „Значение на руския език и литературата в България“ (1912),
  • „Поробване и понемчване на балтийските славяни“ (1914),
  • „Задачи на общинската стопанствена дейност“ (1919),
  • „Македонските българи и българската национална просвета предимно до учредяването на българската екзархия. Кратък исторически преглед“ (1922),
  • „Васил Друмев – Климент Търновски“ (1926),
  • „Великият рилски подвижник“ (1927; 1946; 2006),
  • „По кървавите дири на славния подвиг 1868“ (1928),
  • „Честита радост!“ (стихотворения, под псевдонима Любен Певецов, 1930),
  • „Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните другари“ (1930),
  • „Нека обичаме повече България! Изводи, спомени и мисли на един скромен общественик“ (1931),
  • „Пред жертвеника на България. Молитвени песни“ (стихове, подписани като Любен Певецов, 1931),
  • „За Бога и за България“ (стихове, 1932),
  • „Живот, дейност и възгледи на Иван Евстатиев Гешов 1849-1924“ (1933),
  • „Слава на българския дух! По случай празника на българската книга“ (1933),
  • „Обществена солидарност или християнско милосърдие. Опит за уреждане всеобща благотворителна повинност и братска взаимопомощ в България и между българите“ (1934),
  • „На труд за България! Венци за светия български труд“ (1934),
  • „Песен на българите и на българската сила. В чест на българските юнаци и славянски соколи“ (1935),
  • „След горчивите уроци. Най-желателни нововъведения в нашето управление. Принос към разрешаване въпросите на деня“ (1936).[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Илия С. Бобчев. // Литературен свят. Посетен на 14 юли 2017.
  2. а б в Илия С. Бобчев. // Liternet. Посетен на 15 юли 2017.
     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония