Никола Бобчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Бобчев
български филолог
Роден
Починал
23 март 1938 г. (74 г.)
Научна дейност
ОбластФилология, етнография
Работил вБългарско книжовно дружество
Свободен университет за политически и стопански науки
ПовлиянВилхелм Вундт

Никола Савов Бобчев е български славяновед, фолклорист, литературен критик и преводач от руски език.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10/22 декември 1863 година в Елена. Брат е на Стефан Бобчев (1853-1940) и Илия Бобчев (1873-1936). От 1902 година е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Завършва Еленското класно училище, след това в 1883 година Николаевската реална гимназия в Русия и в 1887 година философия в Лайпцигския университет.[1] Бобчев е един от малкото български ученици на германския психолог Вилхелм Вундт.[2] Защитава докторат по философия.[1]

След завръщането си в България работи като учител. Преподава и е директор на мъжката гимназия в Русе (1887 - 1898). След това от 1900 до 1901 година преподава във Видин.[1] Бобчев е активист на Македоно-одринската организация. През лятото на 1900 година е делегат от Ловешкото македоно-одринско дружество на Седмия македоно-одрински конгрес.[3]

В 1898 година Бобчев е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, а в 1902 година за сействителен член. От 1903 до 1908 година е началник на отделение и главен инспектор в Министерството на народното просвещение. След това от 1911 до 1913 година е директор на Народната библиотека.[1]

Преподава български език в Търговската гимназия на Софийската търговска камара. Преподава немски език във Висшето училище за държавни и стопански науки в София от 1921 до 1938 година. В 1929 година е избран за дописен член на Славянския университет в Прага.[1]

Бобчев е редактор на списание „Българска сбирка“. От 1907 година е редактор на органите на Славянското дружество в България „Славянски глас“, „Славянски календар“ и „Славянска библиотека“. Пише в „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Марица“, „Труд“ по литературни, фолклористични, педагогически и културни въпроси.[1]

Умира на 23 март 1938 година в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Никола Бобчев. // Литературен свят. Посетен на 19 ноември 2020 г.
  2. Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.: 1922, стр. 4.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.