Направо към съдържанието

Балинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Балинци
Балинци
— село —
Балинци в 2023 г.
Балинци в 2023 г.
41.2892° с. ш. 22.5136° и. д.
Балинци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областБоймия
Надм. височина187 m
Население328 души (2002)
Пощенски код2460
МПС кодSR
Балинци в Общомедия

Балинци (на македонска литературна норма: Балинци) е село в община Валандово, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Балинци е разположено на около 10 км югоизточно от град Валандово. Най-близките селища са от изток са Марвинци на европейски път Е75 и село Брайковци от запад. През селото минава регионалният път 1401, който свързва Струмица с Марвинци.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Балинци е малко чисто българско село в Дойранска каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Димитър“, изградена преди 1860 година от Андон Китанов,[1] пострадва от земетресението в 1931 година и е възобновена по-късно.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Балинци (Balintzi) е посочено като селище с 23 домакинства, като жителите му са 85 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Балинци има 150 жители, всички българи християни.[5] В началото на XX век християнското население на Балинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархята Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Балинци (Balintzi) има 144 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]

По време на Илинденското въстание местни жители, заедно с жители на други села излизат в планината, въоръжени, както пише местният учител Дине Удовалиев, „кой с пушка, кой със секира“. Три дни по-късно, след нареждане от ръководно тяло във ВМОРО, всички се прибират по селата си.[7] На 21 септември 1903 година една десетка от четата на Аргир Манасиев е открита от турска войска в Балинци. Къщата, в която се укриват е подпалена, а в последвалата ръкопашна схватка шестима четници са убити.[8]

За сравнително неголямото си население Балинци взема много дейно участие във войните за национално освобождение и обединение. При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Балинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] Селото е освободено от местна чета, която участва в освобождението и на други места във Валандовско.[10] Балинци пострадва по време на Междусъюзническата война. В Карнегиевата анкета селото е посочено като едно от 15-те български села в Гевгелийско, опожарени от гръцки и сръбски войски.[11]

По време на Първата световна война Балинци е част от Валандовска община в Дойранска околия на Струмишки окръг и има 161 жители.[12]

При Валандовското земетресение от 1931 година селото е сравнено със земята.[13]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]

В Балинци има 72 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[14]

  • 1994 – 331
  • 2002 – 328

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Балинци
  • Андон Ставрев (Ставров, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[15]
  • Венедикт Кралевич (1765 – 1862), православен духовник, митрополит
  • Георги Котев (Гоно, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[16]
  • Дине Ат. Митрев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Дино Атанасов (Динко, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето, Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  • Дине Удовалиев (1875 – ?), учител, един от ръководителите на ВМОРО в Балинци
  • Иван Христов (1867/1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
  • Мито Андонов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, четата на Ичко Димитров[20]
  • Михаил Петков (1880 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, изчезнал безследно в Междусъюзническата война на 21 (25) юни 1913 година[21]
  • Мицо Митков (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето, четата на Ичко Димитров, Втора рота на Петнадесета щипска дружина[22]
  • Пено Гегата (вер. Гегов) – Дели Хасан, ръководител на селския революционен комитет през 1906 година[23]
  • Саве Янев (р.1948), офицер, генерал-майор от Северна Македония
  • Христо Пенов Гегов (1884 – ?), деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето през пролетта на 1912 г.,,[24] македоно-одрински опълченец в четата на Коста Христов Попето и в четата на Ичко Димитров[25]
  • Яно Печков (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Продоволствен транспорт на МОО[26]
Починали в Балинци
  • Дино Андонов Инджекъчов (? – 1903), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[27]
  • Иван Джочков (? – 1903), български революционер от Купа, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[28]
  • Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година[29]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  2. ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. ↑ За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2014. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192 – 193.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  7. ↑ Илинденски сведоштва. Одговорни уредници и составувачи Jасмина Дамjановска, Ленина Жила и Филип Петровски, Државен архив на Република МАкедониjа, том IV, дел II, Скопje, 2017, с. 765-766.
  8. ↑ Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Военне подготовка и провеждане, София, 1992, с. 309.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  10. ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., Книга втора. Щип, 1991, с. 345.
  11. ↑ Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars, The Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D.C., 1914, р. 316.
  12. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 96.
  13. ↑ Милутиновиќ, проф. д-р Зоран, д-р Драгана Черних-Анастасовска, проф. д-р Никола Думурџанов, доц. д-р Радмила Шалиќ, м-р Катерина Дрогрешка, д-р Вера Чејковска, м-р Јасмина Најдовска, Даниел Томиќ. Разурнувачкиот земјотрес во Валандово од 1931 година // Порта 3. Посетен на 9 февруари 2019.
  14. ↑ Население в община Валандово[неработеща препратка].
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 632.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 377.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 453. Може би идентичен с Дино Атанасов.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 550.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 448 – 449.
  23. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33, 77.
  24. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38, 546.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570.
  27. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
  28. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  29. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Балинци&oldid=12756318“.