Купа (дем Пеония)
Вижте пояснителната страница за други значения на Купа.
|
Купа Κούπα |
|
|---|---|
| — село — | |
 Христос Вседържител от църквата „Успение Богородично“ |
|
  Купа  Купа  Купа |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 778 m |
| Население | 47 души (2011 г.) |
Ку̀па[1] (на гръцки: Κούπα) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
Георгафия[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в североизточната част на планината Паяк, в проход, на около 30 километра североизточно от Къпиняни. Отдалечено е на 30 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 5 километра югозападно от съседното влашко село Люмница (Скра).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Купа е едно от влашките (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в Купа е от първата половина на XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Купа (Koupa), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3]
„Купа... брои 80 кѫщи и е твърдѣ бѣдно. Климатътъ е по-суровъ отъ Люмница, затова копринарството не е толкозъ развито, па и земледѣлието и скотовъдството сѫ незначителни.“[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Димо Попов.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Купа живеят 600 власи християни.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Купа има 468 власи и в селото има влашко училище.[7]
Румънско просветно дело[редактиране | редактиране на кода]
В селото пуска корени Румънската пропаганда в Македония и власите се откъсват от елинизма. Между 1899 и 1908 година в селото работи румънско училище. То е основано в 1899 година от Стоя Пампор, който в 1906 година е румънски учител в Ошин. Преди пристигането на Пампор в селото има гръцки учител - местен жител, който по-късно минава на румънска страна и лежи в затвора в Солун. Папмпор успява да отвори румънско училище, възползвайки се от конфликт между местния първенец Вачия Пронди и гръцкия владика. Пронди, който дотогава е лидер на прогръцката партия и не позволява поява на румънизма в селото, е привлечен от Пампор на румънска страна. Пампор работи в Купа пет години без големи проблеми. Първоначално е приет хладно от селяните, поради подкрепата му от местния богаташ Пронди, но постепенно ги привлича към румънското училище. Пронди обаче е подкупен от гърците и отново минава на тяхна страна. По гръцки клевети на два пъти повече от 15 румънци са осъждани на 3-5 години затвор. В 1903/1904 година в селото преподава Христо Ное, а след него Н. Думитру. В църквата се служи на румънски.[8][9]
По данни на Екзархията в 1910 година Купа има 102 семейства, 600 жители власи и една черква.[10]
Според румънски данни към 1906 година в селото има 120 семейства и жителите му са „най-необразованите и незаинтересовани от просветата от всички мъгленорумъни“.[8] При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Купа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Купа попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Купа има 100 къщи власи християни.[12]
Църквата „Света Богородица“ изгаря през 20-те години на XX век.[9]
- Преброявания
- 2001 година - 68 души
- 2011 година - 47 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Купа
Гино Ити Сарафов, български революционер, деец на ВМОРО[5]- Димо Попов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО[5]
- Иван Джочков (Джочов, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[5][14]
- Иван Вучев (Вучов, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 19 юни 1913 година[15]
- Ичо Прошев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
- Пейо Митрев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година в Купа заедно с Иван Сомов[5][14]
- Пено Бадбара, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Петре[17] и Поно Стоянови Митреви, български революционери, дейци на ВМОРО, убити[5][14]
- Петре Прондов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Петър Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Криволак[14]
- Тано Кюпев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Христо Жиков, български революционер, деец на ВМОРО, убит[5][14]
Яне Коджабашия (р. 1942), композитор и музиколог от Северна Македония
- Починали в Купа
- Атанас Танчев Цачев (? – 1906), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[18]
- Иван Сомов (? – 1906), войвода на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[18]
- Пейо Митрев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година в Купа заедно с Иван Сомов[14]
- Стоян Ковачев Балтаджиев (? – 1906), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при Купа[18]
- Свързани с Купа
- Никола Коджабашия (р. 1970), композитор от Северна Македония, по произход от Купа
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.26. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.687
- ↑ 14. Ιερός ναός Κοίμησης Θεοτόκου, Κούπας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 232.
- ↑ а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ а б Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe. // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
- ↑ а б Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 5 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 130.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
- ↑ а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
| |||||
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „