Купа (дем Пеония)
Вижте пояснителната страница за други значения на Купа.
|
Купа Κούπα |
|
|---|---|
| — село — | |
 Христос Пантократор от църквата „Успение Богородично“ |
|
  Купа  Купа |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 778 m |
| Население (2001) | 68 души |
Ку̀па[1] (на гръцки: Κούπα) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 68 души население (2001).
Съдържание
Георгафия[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено високо в североизточната част на планината Паяк. в прохо, на около 30 километра североизточно от Къпиняни. Отдалечено е на 30 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 5 километра югозападно от съседното влашко село Люмница (Скра).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Купа е едно от влашките (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в Купа е от първата половина на XIX век.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Купа (Koupa), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Димо Попов.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Купа живеят 600 власи християни.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Купа има 468 власи и в селото има влашко училище.[6]
По данни на Екзархията в 1910 година Купа има 102 семейства, 600 жители власи и една черква.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Купа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Купа попада в Гърция.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Купа
Гино Ити Сарафов, български революционер, деец на ВМОРО[4]- Димо Попов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО[4]
- Иван Джочков (Джочов, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[4][10]
- Иван Вучев (Вучов, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 19 юни 1913 година[11]
- Ичо Прошев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
- Пейо Митрев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година в Купа заедно с Иван Сомов[4][10]
- Пено Бадбара, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Петре и Поно Стоянови Митреви, български революционери, дейци на ВМОРО, убити[4][10]
- Петре Прондов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Петър Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Криволак[10]
- Тано Кюпев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Христо Жиков, български революционер, деец на ВМОРО, убит[4][10]
Яне Коджабашия (р. 1942), композитор и музиколог от Северна Македония
- Починали в Купа
- Атанас Танчев Цачев (? – 1906), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[13]
- Иван Сомов (? – 1906), войвода на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[13]
- Пейо Митрев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година в Купа заедно с Иван Сомов[10]
- Стоян Ковачев Балтаджиев (? – 1906), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при Купа[13]
- Свързани с Купа
- Никола Коджабашия (р. 1970), композитор от Северна Македония, по произход от Купа
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ 14. Ιερός ναός Κοίμησης Θεοτόκου, Κούπας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.194-195.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 5 март 2013 г..
- ↑ а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 130.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 587.
- ↑ а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
| |||||
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
