Сехово
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене.
|
Сехово Ειδομένη |
|
|---|---|
  Сехово  Сехово  Сехово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Площ | 26,94 km²[1] |
| Надм. височина | 26 m |
| Население | 235 души (2001) |
| Официален сайт | www.idomeni.gr |
| Сехово в Общомедия | |
Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 235 души население (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на границата със Северна Македония на 20 километра северно от град Боймица (Аксиуполи).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.[3]
В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.[5] След Руско-турската война от 1877 - 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.[6]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.[9]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цеово има 170 къщи славяни християни.[12] В 1926 години селото е прекръстено на Идомени.[13] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.[14]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сехово
Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.[7]
Георгиос Стаматиадис (1825 - 1908), гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет- Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев[15]
- Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
- Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер
- Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[16]
- Григор Шаев Мишкаров (1877 - ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО[16]
- Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
- Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
- Димитър Капсаров, български духовник
- Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,[7] умрял преди 1918 г.[17]
- Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
- Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[7]
- Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Христо Георгиев Кюркчиев (1903- ?), български педагог[18]
- Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Костадинка Палазова (р. 1939), народна певица
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ dlib.statistics.gr.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год.. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
- ↑ Парцел 12. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „