Сехово
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене.
|
Сехово Ειδομένη |
|
|---|---|
  Сехово  Сехово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 26 m |
| Население | 235 души (2001) |
Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 235 души население (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на границата със Северна Македония на 20 километра северно от град Боймица (Аксиуполи).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.[2]
В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.[4] След Руско-турската война от 1877 - 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.[5]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[7].
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.[8]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Идомени.[11] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.[12]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сехово
Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.[6]
Георгиос Стаматиадис, гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет- Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев[13]
- Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
- Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер
- Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[14]
- Григор Шаев Мишкаров, български учител и революционер, деец на ВМОРО[14]
- Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
- Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
- Димитър Капсаров, български духовник
- Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,[6] умрял преди 1918 г.[15]
- Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
- Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[6]
- Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Христо Георгиев Кюркчиев (1903- ?), български педагог[16]
- Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέχοβον - Ειδομένη
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168 – 169.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ D.M. Brancoff. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, стр.194-195.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 9549514560
- ↑ а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 9549514560
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
- ↑ Парцел 12. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
