Сехово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене.

Сехово
Ειδομένη
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 26 m
Население 235 души (2001)

Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 235 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на границата със Северна Македония на 20 километра северно от град Боймица (Аксиуполи).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.[2]

В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.[4] След Руско-турската война от 1877 - 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.[5]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[7].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.[8]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Идомени.[11] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сехово
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.[6]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Стаматиадис, гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Шаев Мишкаров, български учител и революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Капсаров, български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,[6] умрял преди 1918 г.[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Георгиев Кюркчиев (1903- ?), български педагог[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέχοβον - Ειδομένη
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168 – 169.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  10. D.M. Brancoff. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, стр.194-195.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 9549514560
  14. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 134, ISBN 9549514560
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  16. Парцел 12. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония