Гавалянци

Гавалянци
Βαλτούδι
	Гавалянци Βαλτούδι
	Гавалянци Координати: 41°02′34.54″ с. ш. 22°41′42.14″ и. д. / 41.04293° с. ш. 22.69504° и. д. Гавалянци Гавалянци
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пеония
Географска област	Боймия
Надм. височина	92 m
Население	60 души (2001)
	Гавалянци в Общомедия

Гавалянци или Гаваланци (на гръцки: Βαλτούδι, Валтуди, катаревуса: Βαλτούδιον, Валтудион, до 1927 година Γκαβαλιάν, Гавалян, Γκαβαλιανοί, Гаваляни^[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 62 души население към 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 14 километра североизточно от град Ругуновец (Поликастро).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Говалян с 60 джизие ханета (домакинства).^[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гавалянци (Gavaliantzi) е посочено като село в каза Аврет Хисар с 35 къщи и 190 жители българи.^[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гавалянци е населявано от 164 жители българи.^[4]

В началото на XX век цялото население на Гавалянци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гавалянци (Gavaliantzi) има 176 българи екзархисти и функционира българско училище.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Гавалянци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гавалянци

Георги Мицов (Гоне Мацов, 1884/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина^[7]
Георги Наков Парадов (1866 – 1938), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина^[8]
Иван Манолов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина^[9]
Илия Дилберов (Дилбер Илия) (1877 – 1962), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
Йордан Тачев (Тачов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО^[10]
Мирчо Костов (Мирче, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета солунска дружина, носител на бронзов медал^[11]
Никола Сатиев (1880 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
Христо Гавалянски, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,^[12]
Христо Георгиев (1884 – ?), четник на Аргир Манасиев,^[13] македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина^[14]
Христо Пецов (Пецев, 1882/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина^[15]
Христо Стаменов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,^[12] загинал преди 1918 г.^[16]

Починали в Гавалянци

Михаил Апостолов-Попето (1871-1902), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 273.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160-161.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 465.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 538.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
↑ ^а ^б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[2] Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 273.

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160-161.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.

[5] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)

[6] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.

[7] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 465.

[8] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 538.

[9] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.

[10] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.

[11] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.

[Влахов-12] а ^б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.

[13] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25

[14] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.

[15] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.

[Македонците_107-16] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]