Направо към съдържанието

Гавалянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гавалянци
Βαλτούδι
Гърция
41.0429° с. ш. 22.695° и. д.
Гавалянци
Централна Македония
41.0429° с. ш. 22.695° и. д.
Гавалянци
Кукушко
41.0429° с. ш. 22.695° и. д.
Гавалянци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина92 m
Население23 души (2021 г.)
Гавалянци в Общомедия

Гавалянци или Гаваланци (на гръцки: Βαλτούδι, Валтуди, катаревуса: Βαλτούδιον, Валтудион, до 1927 година Γκαβαλιάν, Гавалян, Γκαβαλιανοί, Гаваляни[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 14 km североизточно от град Ругуновец (Поликастро).[2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Говалян с 60 джизие ханета (домакинства).[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гавалянци (Gavaliantzi) е посочено като село в каза Аврет Хисар с 35 къщи и 190 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гавалянци е населявано от 164 жители българи.[6]

В началото на XX век цялото население на Гавалянци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гавалянци (Gavaliantzi) има 176 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Гавалянци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в Гавалянци през Първата световна война, 24 юли 1916 година

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гаваланци (Гаваланци) има 30 къщи славяни християни.[9] Българските му жители бягат в България по време на Междусъюзническата война и в 1913 година селото е без жители. В гръцкото преброяване от 1913 година в селото има 32 души - гъркомани бежанци от Струмишко, които след Първата световна война се връщат в селата си.[3] След Първата световна война землището на селото е купено от предприемача Зутос, който го превръща в чифлик, който произвежда предимно жито.[3] В 1927 година селото е прекръстено на Валтуди.[10]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 32[3] 20[3] 59[3] 61[3] 75[3] 62[3] 52[3] 70[3] 63 66 27 23

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Гавалянци
Македонският четник Йордан Тачев, 1902 година, Фото Исидор Мадяр
Илия Дилберов
  • Георги Мицов (Гоне Мацов, 1884/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[11]
  • Георги Наков Парадов (1870 – 1938), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[12]
  • Георги Трайков Гудов (1875 - след 1943), български революционер
  • Иван Манолов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина[13]
  • Илия Дилберов (Дилбер Илия) (1877 – 1962), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Йордан Тачев (Тачов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[14]
  • Мирчо Костов (Мирче, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета солунска дружина, носител на бронзов медал[15]
  • Никола Златанов Пецев (1876 - след 1943), български революционер
  • Никола Сатиев (1880 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Христо Гавалянски, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[16]
  • Христо Георгиев (1884 – ?), четник на Аргир Манасиев,[17] македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[18]
  • Христо Пецов (Пецев, 1882/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[19]
  • Христо Стаменов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[16] загинал преди 1918 г.[20]
Починали в Гавалянци

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 79. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 273.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160-161.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
  10. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 465.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 538.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 421.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
  16. ↑ а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
  20. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гавалянци&oldid=12717850“.