Гавалянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гавалянци
Βαλτούδι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 92 m
Население (2001) 60 души
Гавалянци в Общомедия

Гавалянци или Гаваланци (на гръцки: Βαλτούδι, Валтуди, катаревуса: Βαλτούδιον, Валтудион, до 1927 година Γκαβαλιάν, Гавалян, Γκαβαλιανοί, Гаваляни[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 62 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 14 километра североизточно от град Ругуновец (Поликастро).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисаръ̀ от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Говалян със 60 джизие ханета (домакинства).[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Гавалянци (Gavaliantzi) е посочено като село в каза Аврет Хисар с 35 къщи и 190 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Гавалянци е населявано от 164 жители българи.[4]

В началото на XX век цялото население на Гавалянци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гавалянци (Gavaliantzi) има 176 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Гавалянци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гавалянци
Македонският четник Йордан Тачев, 1902 г. Фото Исидор Мадяр
Илия Дилберов
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Мицов (Гоне Мацов, 1884/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Наков Парадов (1866 – 1938), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Манолов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Трета солунска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) (1875 – 1962), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Тачев (Тачов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Мирчо Костов (Мирче, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета солунска дружина, носител на бронзов медал[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Сатиев (1880 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рот ана Тринадесета кукушка дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пецов (Пецев, 1882/1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стаменов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[14]
Починали в Гавалянци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκαβαλιάν - Βαλτούδι
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 273.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.160-161.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.98-99.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.465.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 538.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.421.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.696.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.373.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.172.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.569.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
     Портал „Македония“         Портал „Македония