Смол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Смол
Μικρό Δάσος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 118 m
Население 512 души (2001)
Смол в Общомедия

Смол или Смоле (на гръцки: Μικρό Δάσος, Микро Дасос, катаревуса: Μικρόν Δάσος, Микрон Дасос, до 1927 година Σμόλη, Смоли[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 512 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 8 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) и на 2 километра западно от магистралата Солун-Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смол (Smol) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 32 домакинства, като жителите му са 145 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смол е населявано от 160 жители българи.[4] В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смол има 168 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Дописка в „Ню Йорк Таймс“ относно битката при гевгелийското село Смол между четите на Сава Михайлов и Апостол войвода и турска войска и башибозук

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] В началото на 1905 година след сражение в Смол между българска чета и турски войски, в което турците имат трима убити, а българите – един ранен, селото е подложено на мащабни репресии: местната църква е разграбена, много жители са арестувани и пребити.[7] На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при село Смол от турска войска и башибозук. След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Прехвърлят се в Ениджевардарското езеро, след което в Арджанското езеро.[8]

По време на Балканската война 1 човек от Смол се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Смол има 35 къщи славяни християни.[10] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 93 семейства и 360 души гърци бежанци.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[12]

Църквата „Свети Архангели“ от XIX век е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Тодев.
Родени в Смол
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Смоларски (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 4 рота на 14 воденска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тодев (? – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Христов Вантов (1875 или 1876 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Чурлинов и синът му Христо, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Яно Белчев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Яно Кехайов (? – 1901), български революционер
Починали в Смол
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Генов (1886 - 1905), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Минчев Мокарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов Кьортошев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Мицов Каркалашев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Гончо Миндин (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Георгиев Пешков (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Траев Радналиев, български революционер от Извор, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Донин Кадията (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Янов Марков (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Каркалашев (1874 – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Траянов, български революционер, деец на ВМОРО от Извор, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  6. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
  7. Лабаури, Дмитрий Олегович. Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894—1908 гг: Идеология, программа, практика политической борьбы, София 2008, с. 140—141.
  8. Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 82
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619 и 879.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  11. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 98
  16. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 954-9514-56-0
  17. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0
  18. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
     Портал „Македония“         Портал „Македония