Смол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Смол
Μικρό Δάσος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 118 m
Население 512 души (2001)
Смол в Общомедия

Смол или Смоле (на гръцки: Μικρό Δάσος, Микро Дасос, катаревуса: Μικρόν Δάσος, Микрон Дасос, до 1927 година Σμόλη, Смоли[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 512 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 8 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) и на 2 километра западно от магистралата Солун-Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Смол (Smol) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 32 домакинства, като жителите му са 145 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смол е населявано от 160 жители българи.[4] В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смол има 168 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

Дописка в „Ню Йорк Таймс“ относно битката при гевгелийското село Смол между четите на Сава Михайлов и Апостол войвода и турска войска и башибозук

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] В началото на 1905 година след сражение в Смол между българска чета и турски войски, в което турците имат трима убити, а българите – един ранен, селото е подложено на мащабни репресии: местната църква е разграбена, много жители са арестувани и пребити.[7] На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при село Смол от турска войска и башибозук. След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Прехвърлят се в Ениджевардарското езеро, след което в Арджанското езеро.[8]

По време на Балканската война 1 човек от Смол се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 93 семейства и 360 души гърци бежанци.[10] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[11]

Църквата „Свети Архангели“ от XIX век е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Иван Тодев.
Родени в Смол
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Смоларски (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 4 рота на 14 воденска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тодев (? – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Вантов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Чурлинов и синът му Христо, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Яно Белчев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Яно Кехайов (? – 1901), български революционер
Починали в Смол
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Минчев Мокарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов Кьортошев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Мицов Каркалашев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Гончо Миндин (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Георгиев Пешков (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Траев Радналиев, български революционер от Извор, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Донин Кадията (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Янов Марков (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Каркалашев (1874 – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Траянов, български революционер, деец на ВМОРО от Извор, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σμόλη -- Μικρό Δάσος
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 151.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 194-195.
  6. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  7. Лабаури, Дмитрий Олегович. Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894—1908 гг: Идеология, программа, практика политической борьбы, София 2008, с. 140—141.
  8. Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 82
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 619 и 879.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 619.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 98
  15. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  16. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
  17. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
     Портал „Македония“         Портал „Македония