Люмница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Любница.

Люмница
Σκρα
— село —
Централната част на селото
Централната част на селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 526 m
Население (2001) 219 души
Люмница в Общомедия

Лю̀мница[1] или Лумница или Лубница[2] (на гръцки: Σκρα, Скра, до 1926 година Λούμνιτσα, Лумница,[3] на румънски: Liumniţa, Люмница) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 219 души население (2001).

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в прохода между планините Паяк (Пайко) и Суха Рупа. Отдалечено е на 25 километра северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 10 километра източно от влашкото село Ошин (Архангелос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Любниче е представлявано от Петко, син на Злате и Стойко, син на Петко.[4]

В края на 19 век Люмница е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Люпница (Liupnitza), Мъгленска епархия, живеят 2700 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лубница (Loubnitza) е посочено като село с 350 домакинства и 460 жители българи и 1196 власи.[6]

В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7]

Гръцки военни паметници в Люмница.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Люмница живеят 2 600 власи християни.[8] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любница (Lioubnitza) има 540 власи и в селото има влашко училище.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Балканската война в 1912 - 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Скра.[10]

По време на Първата световна война над Люмница, на връх Яребична (на мъгленорумънски Скра) се води тежката битка при Яребична. След войната в 1926 година селото е прекръстено на Скра.

В селото от 2002 година работи Музеят на Първата световна война и битката при Яребична.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Влахомъглен
Родени в Люмница
  • България Атанас Танчев Цачев (? - 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[7][2]
  • Гърция Влайко Георгиев (Βλάικος Γιώργος, Влайкос Йоргос), гъркомански андартски деец[12]
  • България Георги Мичев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • България Георги Ников Костов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • България Гино Ботов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Румъния България Гоно Мегин, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • България Димо Руси (? - 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[7][2]
  • България Димо Стоянов Ечев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • България Иван Георгиев Сомов (? - 1906), войвода на ВМОРО
  • България Стоян Ковачев Балтаджиев (? - 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[7][2]
  • България Танчо Джамбазов (Tanciu Giambazi, ? - 1905), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Яне Димов Ритков, български революционер, деец на ВМОРО[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Входа на селото.
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147
  2. а б в г „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λούμνιτσα -- Σκρα
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
  7. а б в г д е ж з и к „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194-195.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Μουσείο Α' Παγκοσμίου Πολέμου & Μάχης Σκρα. // Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς. Посетен на 2018-01-22.
  12. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
     Портал „Македония“         Портал „Македония