Тушилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тушилово
Στάθης
— село —
Панорама на Тушилово
Панорама на Тушилово
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 130 m
Население (2001) 418 души
Тушилово в Общомедия

Тушѝлово[1] или Тошилово (на гръцки: Στάθης, Статис, до 1926 Τοσίλοβο, катаревуса Τοσίλοβον[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Тушилово има 418 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 4 километра източно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източното подножие на планината Паяк (Пайко).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от втората половина на XIX век.[3]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тушилово живеят 220 българи християни.[5]

По-късно селото отново става екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Тушилево (Touchilevo) има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

По данни на Екзархията в 1910 година Тошилово има 49 семейства, 351 жители българи (83 чифлигари) и една черква.[7]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Тошилово, 19 /III, 1 3/4 ч. от Либаово. 40 български екзархийски къщи: 6 чифлик, 34 свойщина; 5/8 от земята е свойщина, 3/8 бегова. Поминъкът е земеделие, бубарство и лозарство. Черквата отворена, няма никакви имоти. От Патриаршията отказано през 1898 г. Оттогаз редовно съществува и българско училище. Училището (вакъф) е двуетажно, с ниска изба, класна стая и стая квартира... Учител е Георги Пейков, родом от Гумендже, 61-годишен (обаче изглежда още здрав), вдовец, получил нещо като III класно образование по гръцки в Гумендже и Караферия, учителствува 38 години (7 години като патриаршист), получава 7 лири екзархийско пособие, от селото 4 лири; освен туй срещу длъжността му черковен певец имал право да отива събота и неделя вечер на госте по ред у всички селяне. Отлично е поставен в селото.[8]

В 1909 година властите арестуват тушиловския поп Христо по обвинение, че пренася писма на Апостол войвода.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Тушилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушилово попада в Гърция. Част от българските му жители се изселват в България. В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 30 бежански семейства и 113 жители бежанци.[11]

В 1926 името на селото е променено на Статис.

Преброявания
  • 1991 - 465 жители
  • 2001 - 418 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Тано Бурдов
Родени в Тушилово
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Иванов Джоглев - Дамян (1924 - 1944), български партизанин[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Г. Трайнов (1875 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Христов Гинчев - Андрея (1898 - 1944), български партизанин[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Илчо Ив. Граматиков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Ичко Пирков (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 гевгелийска чета, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Ичо А. Траянов (1876 - 1935), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Мино Гонов Гончев (Мина Гонов Гайчев, 1891 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 гевгелийска чета, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Пено Петренцев (Петрунцев, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Бурдев (1884/1885 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Гърков (Гърчов, 1885 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Христов Гинчев - Гоце (р. 13. XII. 1900 г.), емигрант в Пловдив, тютюноработник, член на БКП, след Деветосептемврийския преврат работи в Народната милиция[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов (1882 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.309
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τοσίλοβον -- Στάθης
  3. 11. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Στάθη. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 2014-06-24.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.146.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.102-103.
  7. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  8. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  9. Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. [1] Списък на убити партизани
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730.
  14. [2] Списък на убити партизани
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 183.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 571.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 181.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 191.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 780.
  21. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 197.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 303.
     Портал „Македония“         Портал „Македония