Тушилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тушилово
Στάθης
— село —
Панорама на Тушилово
Панорама на Тушилово
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 130 m
Население (2001) 418 души
Тушилово в Общомедия

Тушѝлово[1] или Тошилово (на гръцки: Στάθης, Статис, до 1926 година Τοσίλοβο, катаревуса: Τοσίλοβον[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Тушилово има 418 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 4 километра източно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източното подножие на планината Паяк (Пайко).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Тушилово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от втората половина на XIX век.[3]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[4]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Тосилово (Тушилово) (Tossilovo (Tušilovo), на картата на Кондоянис е отбелязано като Тосиловон (Τοσίλοβον), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Тусиловон (Τουσίλοβον) е село с 29 християнски семейства.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тушилово живеят 220 българи християни.[6]

По-късно селото отново става екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Тушилево (Touchilevo) има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

По данни на Екзархията в 1910 година Тошилово има 49 семейства, 351 жители българи (83 чифлигари) и една черква.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Тошилово, 19 /III, 1 3/4 ч. от Либаово. 40 български екзархийски къщи: 6 чифлик, 34 свойщина; 5/8 от земята е свойщина, 3/8 бегова. Поминъкът е земеделие, бубарство и лозарство. Черквата отворена, няма никакви имоти. От Патриаршията отказано през 1898 г. Оттогаз редовно съществува и българско училище. Училището (вакъф) е двуетажно, с ниска изба, класна стая и стая квартира... Учител е Георги Пейков, родом от Гумендже, 61-годишен (обаче изглежда още здрав), вдовец, получил нещо като III класно образование по гръцки в Гумендже и Караферия, учителствува 38 години (7 години като патриаршист), получава 7 лири екзархийско пособие, от селото 4 лири; освен туй срещу длъжността му черковен певец имал право да отива събота и неделя вечер на госте по ред у всички селяне. Отлично е поставен в селото.[9]

В 1909 година властите арестуват тушиловския поп Христо по обвинение, че пренася писма на Апостол войвода.[10]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τοσίλοβον) има 195 екзархисти.[11][5]

Според Боривое Милоевич селото (Tušilovo) има 42 къщи християни славяни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Тушилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Тушилово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тусиловон (Τουσίλοβον) като село със 190 мъже и 164 жени.[5]

Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 30 имота на жители, преселили се в България.[5] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 30 бежански семейства и 113 жители бежанци.[13]

В 1926 името на селото е променено на Статис.

Преброявания
  • 1991 – 465 жители
  • 2001 – 418 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Тано Бурдов
Родени в Тушилово
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Иванов Джоглев – Дамян (1924 – 1944), български партизанин[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Г. Трайнов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Иван Пальошев, Нестроева рота на 13 кукушка дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Христов Гинчев – Андрея (1898 – 1944), български партизанин[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Илчо Ив. Граматиков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ичко Пирков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 гевгелийска чета, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Ичо А. Траянов (1876 – 1935), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Мино Гонов Гончев (Мина Гонов Гайчев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 гевгелийска чета, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Пено Петренцев (Петрунцев, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 4 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Бурдев (1884/1885 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Гърков (Гърчов, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 20 ноември 1913 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Христов Гинчев - Гоце (р. 13. XII. 1900 г.), емигрант в Пловдив, тютюноработник, член на БКП, след Деветосептемврийския преврат работи в Народната милиция[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[25]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.309
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τοσίλοβον -- Στάθης
  3. 11. Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου Στάθη. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  5. а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.102-103.
  8. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  10. Дебърски глас, година 1, брой 36, 6 декември 1909, стр. 4.
  11. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 884.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Списък на убити партизани
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730.
  16. Списък на убити партизани
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 183.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 571.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 181.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 554.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 191.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 780.
  23. Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 197.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 303.
     Портал „Македония“         Портал „Македония