Баялци
Баялци Πλατανιά | |
— село — | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 120 m |
Население | 298 души (2021 г.) |
Пощенски код | 61200 |
Телефонен код | 23430 |
Баялци (на гръцки: Πλατανιά, Платания, до 1927 година Μπαγιάλτσα, Баялца[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 120 m надморска височина[2] в историко-географската област Боймия, на 10 km северно от град Ругуновец (Поликастро) на магистралата Солун-Скопие.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Николай“ в селото е дело на Андон Китанов.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баялци (Bayaltzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 48 домакинства, като жителите му са 253 българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Баялци е населявано от 325 жители българи.[6]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] През февруари 1901 година след сражение на четата на Христо Чернопеев с османски войски край Баялци, избухва Баялската афера, която разстройва мрежата на ВМОРО в района.[8] Българският учител в Баялци Георги Каракабаков е заточен в Бодрум кале.[9]
В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баялци (Bayaltzi) има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Селото пострадва силно от Междусъюзническата война, когато е изгорено от Гръцката армия, а цялото му население бяга в България и частично в Гевгели.[2] В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баялци (Баjалци) има 45 къщи славяни християни.[11] В 1923 - 1924 година в Баялци са настанени голям брой гърци бежанци от Понт и Кавказ.[2] В 1928 година Баялци е смесено местно-бежанско с 67 семейства и 243 души гърци бежанци.[12] През 1927 година селото е прекръстено на Платания.[13]
След Гражданската война (1946 - 1949) в селото са заселени няколко влашки семейства от Голема Ливада.[2]
Селото традиционно произвежда жито, памук и тютюн.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 34[2] | 67[2] | 282[2] | 521[2] | 529[2] | 593[2] | 475[2] | 444[2] | 377 | 389 | 382 | 298 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Баялци
Андон Георгиев Грушев, брат му Ангел и синът му Лазар, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
Гоно Иванов Йовов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Гоно Наков Мельов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
Гоно Христов Арабаджиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Гошо Прончев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер, деец на ВМОРО и предприемач
Иван и Тома Костови Шумарови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
Ламбро Атанасов Рибаров, български революционер, деец на ВМОРО,[15] убит[16]
Мито Попхристов Шумаров, български революционер, деец на ВМОРО[14]
Петър Янев Ичов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Петър Яриджиев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[14]
Стоян Костадинов, български революционер, взводен командир в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[16]
Тано Минов Мелков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 28 март 1907 година при Стояково[14]
Трайко Мельов Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[14][15]
Христо и Тано Йовови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
поп Христо Костов Грушев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
поп Христо Костов Шумаров, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[17]
Христо Кръстев Гьоргов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
Христо Ников (1877 – ?), български революционер
Христо Проданов Янков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
- Починали в Баялци
Гоце Бояджиев (? – 1901), български революционер, загинал в сражение край Баялци
Димитър Делчев (Мицо) (1879 – 1901), български революционер
Мицо Сандъкчиев (1878 – 1901), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 74. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 65 - 66.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
|