Баялци
| Баялци Πλατανιά | |
|---|---|
| — село — | |
  Баялци  Баялци | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 66 m |
| Население (2001) | 404 души |
Баялци (на гръцки: Πλατανιά, Платания, до 1927 година Μπαγιάλτσα, Баялца[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 404 души население (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 10 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) на магистралата Солун-Скопие.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Николай“ в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баялци (Bayaltzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 48 домакинства, като жителите му са 253 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Баялци е населявано от 325 жители българи.[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] През февруари 1901 година след сражение на четата на Христо Чернопеев с османски войски край Баялци, избухва Баялската афера, която разстройва мрежата на ВМОРО в района.[6] Българският учител в Баялци Георги Каракабаков е заточен в Бодрум кале.[7]
В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баялци (Bayaltzi) има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Баялци е смесено местно-бежанско с 67 семейства и 243 души гърци бежанци.[9] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Баялци
Андон Георгиев Грушев, брат му Ангел и синът му Лазар, български революционери, дейци на ВМОРО[5]- Гоно Иванов Йовов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Гоно Наков Мельов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
- Гоно Христов Арабаджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Гошо Прончев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер, деец на ВМОРО и предприемач
- Иван и Тома Костови Шумарови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
- Ламбро Атанасов Рибаров, български революционер, деец на ВМОРО, убит[12]
- Мито Попхристов Шумаров, български революционер, деец на ВМОРО[11]
- Петър Янев Ичов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Петър Яриджиев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница[11]
- Стоян Костадинов, български революционер, взводен командир в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
- Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[12]
- Тано Минов Мелков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 28 март 1907 година при Стояково[11]
- Трайко Мельов Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
- Христо и Тано Йовови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
- поп Христо Костов Грушев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- поп Христо Костов Шумаров, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[13]
- Христо Кръстев Гьоргов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
- Христо Ников (1877 – ?), български революционер
- Христо Проданов Янков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Починали в Баялци
- Димитър Делчев (Мицо) (1879 – 1901), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαγιάλτσα -- Πλατανιά
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 151.
- ↑ а б в г д е ж з и к л „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 65-66, ISBN 9549514560
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 9549514560
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 194-195.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
- ↑ а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 9549514560
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
