Баялци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баялци
Πλατανιά
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина66 m
Население404 души (2001)

Баялци (на гръцки: Πλατανιά, Платания, до 1927 година Μπαγιάλτσα, Баялца[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 404 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 10 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) на магистралата Солун-Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баялци (Bayaltzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 48 домакинства, като жителите му са 253 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Баялци е населявано от 325 жители българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] През февруари 1901 година след сражение на четата на Христо Чернопеев с османски войски край Баялци, избухва Баялската афера, която разстройва мрежата на ВМОРО в района.[6] Българският учител в Баялци Георги Каракабаков е заточен в Бодрум кале.[7]

В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баялци (Bayaltzi) има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баялци (Баjалци) има 45 къщи славяни християни.[9] В 1928 година Баялци е смесено местно-бежанско с 67 семейства и 243 души гърци бежанци.[10] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Динев - Хаджията
Родени в Баялци
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Георгиев Грушев, брат му Ангел и синът му Лазар, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Иванов Йовов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Наков Мельов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Христов Арабаджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Гошо Прончев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер, деец на ВМОРО и предприемач
  • Flag of Bulgaria.svg Иван и Тома Костови Шумарови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбро Атанасов Рибаров, български революционер, деец на ВМОРО,[13] убит[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Попхристов Шумаров, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Янев Ичов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Яриджиев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Костадинов, български революционер, взводен командир в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Минов Мелков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 28 март 1907 година при Стояково[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Мельов Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[12][13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо и Тано Йовови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Христо Костов Грушев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Христо Костов Шумаров, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кръстев Гьоргов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ников (1877 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Проданов Янков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Починали в Баялци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  5. а б в г д е ж з и к л „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
  6. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 65-66, ISBN 954-9514-56-0
  7. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 954-9514-56-0
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0
  13. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  14. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
  15. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 954-9514-56-0