Направо към съдържанието

Баялци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Баялци
Πλατανιά
— село —
Гърция
41.0667° с. ш. 22.5936° и. д.
Баялци
Централна Македония
41.0667° с. ш. 22.5936° и. д.
Баялци
Кукушко
41.0667° с. ш. 22.5936° и. д.
Баялци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина120 m
Население298 души (2021 г.)
Пощенски код61200
Телефонен код23430

Баялци (на гръцки: Πλατανιά, Платания, до 1927 година Μπαγιάλτσα, Баялца[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 120 m надморска височина[2] в историко-географската област Боймия, на 10 km северно от град Ругуновец (Поликастро) на магистралата Солун-Скопие.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ в селото е дело на Андон Китанов.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баялци (Bayaltzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 48 домакинства, като жителите му са 253 българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Баялци е населявано от 325 жители българи.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] През февруари 1901 година след сражение на четата на Христо Чернопеев с османски войски край Баялци, избухва Баялската афера, която разстройва мрежата на ВМОРО в района.[8] Българският учител в Баялци Георги Каракабаков е заточен в Бодрум кале.[9]

В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баялци (Bayaltzi) има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Селото пострадва силно от Междусъюзническата война, когато е изгорено от Гръцката армия, а цялото му население бяга в България и частично в Гевгели.[2] В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баялци (Баjалци) има 45 къщи славяни християни.[11] В 1923 - 1924 година в Баялци са настанени голям брой гърци бежанци от Понт и Кавказ.[2] В 1928 година Баялци е смесено местно-бежанско с 67 семейства и 243 души гърци бежанци.[12] През 1927 година селото е прекръстено на Платания.[13]

След Гражданската война (1946 - 1949) в селото са заселени няколко влашки семейства от Голема Ливада.[2]

Селото традиционно произвежда жито, памук и тютюн.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 34[2] 67[2] 282[2] 521[2] 529[2] 593[2] 475[2] 444[2] 377 389 382 298

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Динев - Хаджията
Родени в Баялци
  • Андон Георгиев Грушев, брат му Ангел и синът му Лазар, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • Гоно Иванов Йовов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Гоно Наков Мельов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Гоно Христов Арабаджиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Гошо Прончев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер, деец на ВМОРО и предприемач
  • Иван и Тома Костови Шумарови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • Ламбро Атанасов Рибаров, български революционер, деец на ВМОРО,[15] убит[16]
  • Мито Попхристов Шумаров, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Петър Янев Ичов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Петър Яриджиев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[14]
  • Стоян Костадинов, български революционер, взводен командир в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
  • Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[16]
  • Тано Минов Мелков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 28 март 1907 година при Стояково[14]
  • Трайко Мельов Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[14][15]
  • Христо и Тано Йовови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • поп Христо Костов Грушев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • поп Христо Костов Шумаров, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[17]
  • Христо Кръстев Гьоргов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Христо Ников (1877 – ?), български революционер
  • Христо Проданов Янков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
Починали в Баялци

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 74. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  8. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 65 - 66.
  9. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  15. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  16. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
  17. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Баялци&oldid=12518950“.