Баялци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баялци
Πλατανιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 66 m
Население 404 души (2001)

Баялци (на гръцки: Πλατανιά, Платания, до 1927 година Μπαγιάλτσα, Баялца[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 404 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 10 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) на магистралата Солун-Скопие.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баялци (Bayaltzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 48 домакинства, като жителите му са 253 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Баялци е населявано от 325 жители българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] През февруари 1901 година след сражение на четата на Христо Чернопеев с османски войски край Баялци, избухва Баялската афера, която разстройва мрежата на ВМОРО в района.[6] Българският учител в Баялци Георги Каракабаков е заточен в Бодрум кале.[7]

В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баялци (Bayaltzi) има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Баялци е смесено местно-бежанско с 67 семейства и 243 души гърци бежанци.[9] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Динев - Хаджията
Родени в Баялци
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Георгиев Грушев, брат му Ангел и синът му Лазар, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Иванов Йовов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Наков Мельов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Христов Арабаджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Гошо Прончев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер, деец на ВМОРО и предприемач
  • Flag of Bulgaria.svg Иван и Тома Костови Шумарови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбро Атанасов Рибаров, български революционер, деец на ВМОРО,[12] убит[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Попхристов Шумаров, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Янев Ичов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Яриджиев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Костадинов, български революционер, взводен командир в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Минов Мелков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 28 март 1907 година при Стояково[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Мельов Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[11][12]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо и Тано Йовови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Христо Костов Грушев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Христо Костов Шумаров, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кръстев Гьоргов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ников (1877 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Проданов Янков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Починали в Баялци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  5. а б в г д е ж з и к л „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 954-9514-56-0
  6. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 65-66, ISBN 954-9514-56-0
  7. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 954-9514-56-0
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0
  12. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  13. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 954-9514-56-0
  14. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 954-9514-56-0
     Портал „Македония“         Портал „Македония