Димитър Динев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Динев
български революционер

Роден
Починал
1963 г. (82 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Димитър Георгиев Динев – Хаджията, Аджийката е български предприемач и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Динев е роден на 21 октомври 1880 година в село Баялци, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Гевгели, след което се занимава с медникарство в бакърджийската работилница на братята си. Присъединява се към ВМОРО и минава в нелегалност. Става четник в при Сава Михайлов, но е тежко ранен в сражението от 24 август 1903 година при Клисура.[1][2] Изтеглен е в България и след излекуването му става чиновник в Министерството на земеделието и търговията. През 1907 година се жени, купува плетачна машина и започва допълнителна работа.

След Младотурската революция от юли 1908 година се връща в Гевгели, където припечелва добре от предачеството. През 1913 година е принуден повторно да напусне Македония, а новите власти му отнемат трите плетачни и единадесетте шевни машини, заедно с голямо количество сурова и готова продукция. Между 1916-1918 година е архивар, секретар в Гевгелийското и Неготино-Вардарското околийско управление. По случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Димитър Динев е награден с орден „Свети Александър“.[3] След края на войната е чиновник в полковото интендантсво в София до 22 май 1922 година. Става член, а след това председател на Гевгелийското благотворително братство и по негова инициатива се създава софийският Гевгелийски квартал.

През 1923 година повторно се захваща с предачество и отваря чорапната фабрика „Македония“. Към 1928 година фабриката има пет ръчни и шест автоматични предачни машини, а към 1939 година автоматичните машини са 14, а спомагателните – 11. Димитър Динев изпраща сина си Борис Динев на специализация в Кемниц, Германия, но при катастрофа той загива на 6 август 1939 година. Димитър Динев изпраща 1000 лева за благотворителната каса на Илинденската организация[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Илюстрация Илинден“, година V, брой 7-8, стр.24
  2. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  4. Илюстрация Илинден, бр.107, стр.14-15.
     Портал „Македония“         Портал „Македония