Димитър Динев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Динев
български революционер

Роден
Починал
1963 г. (82 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Награди„Свети Александър“

Димитър Георгиев Динев – Хаджията, Аджийката е български предприемач и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Динев е роден на 21 октомври 1880 година в село Баялци, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Гевгели, след което се занимава с медникарство в бакърджийската работилница на братята си. Присъединява се към ВМОРО и минава в нелегалност. Става четник при Аргир Манасиев[1] и при Сава Михайлов, но е тежко ранен в сражението от 24 август 1903 година при Клисура.[2][3] Изтеглен е в България и след излекуването си става чиновник в Министерството на земеделието и търговията. През 1907 година се жени, купува плетачна машина и започва допълнителна работа.

След Младотурската революция от юли 1908 година се връща в Гевгели, където припечелва добре от предачеството. През 1913 година е принуден повторно да напусне Македония, а новите власти му отнемат трите плетачни и единадесетте шевни машини, заедно с голямо количество сурова и готова продукция. Между 1916 и 1918 година е архивар, секретар в Гевгелийското и Неготино-Вардарското околийско управление. По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Димитър Динев е награден с орден „Свети Александър“.[4] След края на войната е чиновник в полковото интендантсво в София до 22 май 1922 година.

Става член, а след това председател на Гевгелийското благотворително братство и по негова инициатива се създава софийският Гевгелийски квартал. По негова инициатива се създава Народно читалище „Роден край – 1931“.[5]

През 1923 година повторно се захваща с предачество и отваря чорапната фабрика „Македония“. Към 1928 година фабриката има пет ръчни и шест автоматични предачни машини, а към 1939 година автоматичните машини са 14, а спомагателните – 11. Димитър Динев изпраща сина си Борис Динев на специализация в Кемниц, Германия, но при катастрофа той загива на 6 август 1939 година. Димитър Динев изпраща 1000 лева за благотворителната каса на Илинденската организация.[6] Още в 1933 година на Осмия конгрес на организацията влиза в нейното ръководство.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  2. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.
  3. Диневъ, Дим. Г. Изъ споменитѣ ми за 1903 год. // „Илюстрация Илиндень“ V (7 - 8 (47 - 48). София, юний – юлий 1938. с. 24.
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  5. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 550.
  6. Хр., К. Едно злощастие // „Илюстрация Илиндень“ XI (7 (107). София, Септемврий 1939. с. 14 - 15.
  7. Осмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 51 – 52 (1 – 2). София, Илинденска организация, Ноемврий – Декемврий 1933. с. 3.