Сава Михайлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сава Михайлов
български революционер

Роден
Починал
1 март 1905 г. (27 г.)
Сава Михайлов в Общомедия

Сава Михайлов Йосифов, наречен Струмски[1], е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Участниците в аферата „Мис Стоун“ - Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев

Роден е на 25 декември 1877 година в село Мачуково, Гевгелийско (днес Евзони). В 1892 година завършва Българското класно училище в Цариград, а в 1895 година с десетия випуск и Солунската българска мъжка гимназия.[2] Още в същата година става член на ВМОРО и като учител в Кавадарци, Неготино, Кайлярско и Гевгели разширява комитетската мрежа.[3].

В 1900 година по заповед на ЦК на ВМОРО се мести като учител в Горна Джумая и става районен ръководител на организацията. През 1901 година, преследван от властите, става нелегален и се присъединява към четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев, с която участва в отвличането на Елън Мария Стоун[4]. След получаването на откупа бяга с другите участници в София. През март 1902 година действа в Горноджумайско и участва в конфликта с Върховния комитет. През януари 1903 година навлиза с чета в Гевгелийско и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. По време на въстанието е районен началник в Гевгелийско. Заедно с Аргир Манасиев на 20 юли 1903 година организират атентат над железопътния мост на Вардар край Гевгели. На 24 август двете чети се сражават при Клисура. На 25 септември четата на Михайлов и Кукушката чета се сражават при Башбунар в Паяк планина.

След потушаването на въстанието се прехвърля в България, където Любомир Милетич записва спомените му.

През февруари 1905 година навлиза в Гевгелийско с четата на Апостол войвода. Четата е забелязана и издадена на турците от овчари арнаути. На 1 март 1905 година са обградени от турска войска и башибозук край гевгелийското село Смол (днес Микро Дасос) на височината Голема Рудина. Боят продължава 4-5 часа. След като му свършват патроните, Сава Михайлов се самоубива с отрова. От обкръжените 42-ма четници се спасяват само раненият в петата Апостол войвода и един негов четник.[5][6]

Турците са изключително щастливи от успеха си и особено от смъртта на Сава Михайлов. По предложение на солунския Хилми паша, султанът награждава с орден бригадния генерал Етхем паша, повишава гевгелийския каймакамин, повишава в по-горен чин всички участвали офицери, награждава с по една лира войниците и дава по 10 лири на семействата на загиналите.[5]

Загинали четници с Михайлов[редактиране | редактиране на кода]

Дописка в „Ню Йорк Таймс“ относно битката при гевгелийското село Смол между четите на Сава Михайлов и Апостол Петков и турска войска и башибозук
Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.
  • България Васил Христов Кьортошев от Богданци[7]
  • България Гоно Мицов Каркаляшев от Богданци[7]
  • България Гончо Миндин от Лесково[8]
  • България Димитър Стоянов Гошев от Лесково[8]
  • България Михаил Георгиев Пешков от Богданци[7]
  • България Мито Траев Радналиев от Извор[9]
  • България Мицо Донин Кадията от Богданци[7]
  • България Мицо Янов Марков от Богданци[7]
  • България Петър Каркалашев от Богданци[7]
  • България Христо Траянов от Извор[9]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.94
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 107.
  4. Алберт Сониксен „Изповедта на един македонски четник“
  5. а б Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.1, (из "Освободителните борби на Македония", т.II)
  6. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.
  7. а б в г д е „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  8. а б „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
  9. а б „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560