Войвода

Тази статия е за титлата. За селото в Североизточна България вижте Войвода (село).

---

Скулптура на войводата, къща музей „Хаджи Димитър“, Сливен

Войвода е титла, носена през Средновековието от управител на град или малка област. Етимологията на думата идва от „вой“, съкратено от война, и „вода“ – водач. Давала се по време на война и не се наследявала. След покоряването на България от Османската империя титлата губи управленския си характер и се трансформира в наименование на участниците в националното освободително движение, които предвождат отряд (дружина, чета) в съпротива срещу османското владичество.

След XIV век титлата войвода е носена и от владетелите на Влашко и Молдова, както и на Трансилвания.

Във войските на Сърбия, а след това и на Кралство на сърби, хървати и словенци и Кралство Югославия, войвода е офицерски чин който отговаря на чина маршал. Званието е присвоявано на четирима души – Радомир Путник (1847 – 1917), Степа Степанович (1856 – 1929), Живоин Мишич (1855 – 1921) и Петър Бойович (1858 – 1945).

В Полша титлата „войвода“ (на полски: Wojewoda) се използва от Късното Средновековие за обозначаване на върховния ръководител на администрацията на войводство, т. е. на най-висшата териториално-административна единица. Воеводата е представител на Министерския съвет във воеводството (областта), ръководител на областната управа и изпълнява функцията на контролен орган над единиците на териториалното самоуправление (повяти и гмини). Той се назначава от полския министър-председател.

Други

На войводите е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).