Направо към съдържанието

Гумендже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гумендже
Γουμένισσα
Изглед към града
Изглед към града
Кукушко
40.9481° с. ш. 22.4519° и. д.
Гумендже
Централна Македония
40.9481° с. ш. 22.4519° и. д.
Гумендже
Гърция
40.9481° с. ш. 22.4519° и. д.
Гумендже
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина250 m
Население3292 души (2021 г.)
ПокровителГеорги Победоносец[1]
Пощенски код613 00
Телефонен код2343
Гумендже в Общомедия

Гумѐндже[2] или Гюмендже (срещат се и формите Гумѐнджа/Гюменджа, (понякога книжовно Игуменчо, на гръцки: Γουμένισσα, Гумениса, до 1926 година Γουμένιτσα, Гуменица[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Пеония в административна област Централна Македония. Градът е център и на Гумендженската епархия на Гръцката православна църква.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Гумендже е разположен на 250 m надморска височина, на 65 km северозападно от Солун,[4] в северния край на Солунското поле в източното подножие на планината Паяк (Пайко). Градът е център на областта Боймия,[5] част от Гевгелийско-валандовската котловина.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Гумендженска българска община и Гумендженска гръцка община
Свиларската фабрика в Гумендже

Селището е основано след османското завоевание на района.[4] От 1696 година населението на Гумендже получава специален статут и облекчени данъци, тъй като във валавиците на Гумендженската река се валя шаяка за яничарите.[6][4] Заселването на мюсюлмани в градчето е забранено.[4]

В XIX век Гумендже е паланка в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Игуменчо като българско село.[7]

За разлика от Кукуш и Енидже Вардар, в Гумендже униатското движение не бележи успех, заради силното влияние на Иверския и Зографския манастир.[6] В 1866 – 1867 година в параклиса на метоха на Зограф в града е открито първото българско частно училище от зографския свещеник Харалампи Айдаринов, заради което е отзован от гръцкия митрополит Никодим Воденски обратно в манастира,[8] а на следната година учител е Христо Родопски. В 1869 година населението Гумендже показно изгонва владиката Никодим.[9] Под натиск на патриаршеските власти двамата български учители са прогонени, но училището оцелява с общински учители и през 1872 – 1873 година. Свещениците Петко и Ангел по общо желание на селяните отказват да признаят новия гръцки митрополит Агатангел и изхвърлят името му от богослужението и затова са арестувани.[10]

В 1873 – 1875 година учител в българското училище е Никола Манов от Пирот, който въвежда звучния метод на обучение, а след него учителства Вениамин Мачуковски, а в 1876 – 1878 година кукушанецът Христо Бучков. Българското училище в Гумендже успява да оцелее през Руско-турската война, а веднага след нея за учебната 1878 – 1879 година е назначен за учител от Екзархията Христо Д. Урумов, който остава три години, подпомаган от общинския учител Гоно Пейков. Властите обаче изпращат и двамата на заточение и учители стават Христо Бандулов (1881 – 1883) и кукушанецът Нано Пандов (1883 – 1885). Училището става класно в 1885 година при учителите Иван Попставрев и Димитър Шалдев.[11]

В 1884 година Кузман Шапкарев пише:

„ Три и половина часа на Сѣвероистокъ отъ Вардаръ-Енидже, а около два-три часа на западъ отъ р. Вардаръ, въ една котловина, лѣжи голѣмо-то село или паланка-та (градецъ) Гумендже, състояща отъ около 5—600 кѫщи чисто-Български, за кое-то въ послѣдне врѣме много се е говорило въ вѣстници-тѣ... Въ старо врѣме село-то Гумендже не е било на днешне-то си мѣстоположение. Тукъ тога сѫ били нивье и ливадье, принадлѣжящи на единъ ближенъ манастирь, за кой-то ще расправѭ по-долу. Село-то тога било на Югоистокъ отъ кѫдѣ-то се намира днесь, на мѣсто, което сега се нарича: „Цьрквище,“ и било малцо село, състояще отъ нѣколко колиби, жители-тѣ на кои-то поминували се съ земледѣлие и съ грабежи отъ пѫтницитѣ, кой-то вьрвѣли отъ Воденъ и за въ Воденъ. Тие, заедно съ жители-тѣ на други, съсѣдни тѣмъ села, правѣли пакости не само на пѫтници-тѣ, а и на самия, ближенъ тѣмъ, манастирь, кой-то се намиралъ на западъ отъ сегашне-то с. Гумендже, на единъ ридъ, въ днешне врѣме наричанъ „Градище,“ въ кой-то живѣли нѣколко Калугери подъ управлѣние-то на единъ Игуменъ; а приходъ-тъ на манастиря се състоялъ въ толко само, колко-то[12] давали собственни-тѣ му имущества, горѣпоменути-тѣ нивье и ливадье, кои-то се намирали на мѣсто-то, кѫдѣто е сегашне Гумендже. Понеже грабители-тѣ правѣли пакости на еднички-тѣ Манастирски имущесва, ниви-тѣ и ливади-тѣ, приходъ-тъ на кои-то служелъ за прѣхрана на Калугери-тѣ, послѣдни-тѣ много пѫти ги рутали и хокали, нъ тие никакъ не зимали отъ дума, а слѣдвали си занаята. Най-сетнѣ единъ день отива при нихъ самъ Егуменъ-тъ да ги съвѣтва да се оставять отъ безбожнитѣ и безчеловѣчни-тѣ си грабителства и, разумѣва се, може и по-остро да имъ е говорилъ. Отъ това злодѣйци-тѣ, вмѣсто да се поправять, а тие напротивъ още повече, раздрьзнени отъ думи-тѣ и поучения-та на Егумена, разсьрдили се противъ него и намислили да го обѣсять, и дѣйствително извьршили си звѣрство-то, като го обѣсили тамо въ сѫщи-тѣ Манастирски имущества на единъ брестъ, кой-то се намиралъ въ една отъ манастирски-тѣ ливади. А слѣдъ това нападнѫли и самия манастирь, та го разграбили, а калугери-тѣ, испоплашени, изразбѣгали, кому кѫдѣ-то очи глѣдали. И така манастирь-тъ опустѣлъ. Грабители-тѣ, като се боели да не паднѫть въ рѫцѣ-тѣ на власть-та, разбѣгали се и тие и се засѣлили по други окрѫжия, като оставили и село-то си пусто. А слѣдъ много години, като постепенно зѣли да се врьщать, тие сѫщи-тѣ опустошители на манастиря или тѣхни-тѣ потомци, заселили се на онова сѫще мѣсто въ манастирски-тѣ ливади и ниви, кѫдѣ-то билъ обѣсенъ Игуменъ-тъ, за споменъ, види се, на когото турили и име-то на ново-то си село: „Игумендже,“ кое-то постепенно, съ исхвьрляние-то на начална-та буква И, останѫло: „Гумендже,“ а не „Гюмендже,“ както отъ невѣдение, нѣкои го пишѫть. Отъ Гумендже излиза добро вино, кое-то се изнася и на вънъ.[13] “
Христина Папатеодору, гръцка учителка в Енидже Вардар и Гумендже[14]

През май 1885 година българската община в Гумендже моли Екзархията да се застъпи пред Портата за официалното ѝ признаване от местната власт, за да може решенията ѝ по църковните въпроси да имат задължителна сила. Общината изпитва силни трудности в борбата срещу гръцката община и срещу униатската пропаганда и двамата български свещеници Иван Батанджиев и Иван Сребринов са в голяма материална нужда. Екзархията съветва гумендженските българи, че трябва да работят за това да се убедят гъркоманските им събратя да образуват единна българска община.[15]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гумендзия (Goumentzia), Воденска епархия, живеят 3800 гърци.[16]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Гюмендже (Gümendže),[17] а на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Гумендза (Γουμέντζα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Гуменца (Γουμέντσια) е село с 500 християнски семейства, от които половината са екзархисти.[18]

Густав Вайганд посещава Гумендже и в 1894 година в „Аромъне“ пише: „Жителитѣ на Гюмендже сѫ българи и по-голѣмата часть сѫ прѣдадени на гръцката партия. Това село има 450 кѫщи.“[19]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гуменджа е паланка в Ениджевардарска каза и брои 3150 жители българи.[20] Населението на градчето е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гумендже има 2560 българи екзархисти и 2440 българи патриаршисти гъркомани и работят българско и гръцко училище.[21]

През септември 1910 година градчето пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Арестувани са няколко десетки българи, между които председателят на българската община и главният учител Зеков.[22]

По данни на Екзархията в 1910 година Гумендже има 881 къщи с 981 семейства, 4946 жители българи и две черкви.[23]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γουμέντσα) има 700 патриаршисти и 2280 екзархисти.[18][24]

В града през 1912 година е открита българска болница.[25] При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и един души от Гумендже са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[26] Самото градче е освободено от четата на Димитър Робков на 20 – 21 октомври, а четата на Костадин Дзеков пристига на 23 октомври 1912 година. В него се настаняват гръцки и български военни части. През декември 1912 година гърците правят опит да завземат сградата на кметството и полицейския участък, но са отблъснати от българските четници и войници.[27] През 1913 година българският кмет на Гумендже хаджи Тано Захаринов, помощникът му Христо (Ичко) Стаменитов и градският лекар Иван Алев са принудени да избягат в Кукуш поради набезите на гръцки чети, българският пристав Ст. Войводов е публично поруган в центъра на града. Архиерейският екзархийски наместник Г. Дачов е арестуван, а около 176 по-видни граждани са заточени извън града.[28]

Гумендженци в народни носии

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Старата църква „Свети Георги“ в Гумендже

След Междусъюзническата война Гумендже попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Преброяването в 1913 година показва Гумендза (Γουμένδζα) като селище с 1753 мъже и 1662 жени.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гуменджа (Гуменџа) има 780 къщи славяни християни и 20 къщи цигани християни.[29]

От 981 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 180 семейства[30] с 571 души[4] и в градчето остават 801 български семейства.[30] Ликвидирани са 286 имота на жители, преселили се в България.[18] В 1928 година Гумендже е смесено местно-бежанско селище с 427 бежански семейства с 1676 жители.[31] По-голямата част от гърците бежанци са от Станимака, а по-малка от Мала Азия и Понт.[4] В 1926 година паланката е прекръстена на Гумениса.[32]

През Втората световна война Гумендже е в германската окупационна зона. През май в него е създаден български акционен комитет, организиран от Васил Хаджикимов. В комитета влизат Георги Василев, Петър Катранков, Христо Хаджимичоров, Георги Тренков, Дино Попхристов, Димитър Дзеков, Христо Кусидонов, Христо Зеленков, Тодор Тодоров, Благой Аврамов, братя Аврамови. По-късно е образувано и подразделение на Централния българомакедонски комитет.[33]

През май 1944 година немските власти арестуват стотина души от Гумендже и околните села и екзекутират 52 от тях край река Чикърчица.[34] Според статистиката на НОФ от 1947 година в селището има 4000 славяноговорещи.[4] През Гражданската война няколко семейства бягат в Югославия.[4]

От 1991 година в Гумендже работи етнографски музей.[35]

Прекръстени с официален указ местности в община Гумендже на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Сува река[36]Σούκα ΡέκαКсиропотамосΞηροπόταμος[37]река на Ю от Гумендже[36]
Либашки рид[36]ΛιμπάσκεριτФилираΦιλλύρα[37]възвишение на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово (244,5 m)[36]
Карадина[36]ΚαραντίνιКлисто РемаΚλειστό Ρέμα[37]река на Ю от Гумендже[36]
Казан[36]ΚαζάνКазаниΚαζάνι[37]река на Ю от Гумендже[36]
Рамнища[36]ΡαμνίσταПлатияΠλατεία[37]местност на ЮИ от Гумендже[36]
Цикарчица[36]ΤσικαρτσίτσαХалиясΧαλιάς[37]река на ЮЗ от Гумендже[36]
Пицика[36]ΠίτσικαНотосΝόθος[37]река на Ю от Гумендже[36]
Юрвица[36]ΓιούρβιτσαГеоргияΓεωργία[37]местност на Ю от Гумендже[36]
Барата[36]ΜπάραταНерократимаΝεροκράτημα[37]местност на ЮИ от Гумендже и на Ю от Тушилово[36]
Въртоп[36]ΒαρτόκГиристоΓυριστό[37]река на И от Гумендже и на Ю от Тушилово[36]
Грамади[36]ΓραμμάδεςСхистаΣχιστά[37]местност на СЗ от Гумендже[36]
Мицков дол[36]Μιτσικώφ ΝτόλАркудолакосΆρκουδόλακκος[37]река, десен приток на Църна река[36]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 3415[4] 2859[4] 4433[4] 4927[4] 4528[4] 5026[4] 4621[4] 4301[4] 4100 4030 3609 3292

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гумендженци

От Гумендже са родом големите български революционери от ВМОРО Ичко Бойчев, Христо Батанджиев, Константин Дзеков и Христо Шалдев.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 29 януари 2018. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2009. ISBN 9789543780501. с. 687.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 57. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Шалдевъ, Христо. Ичко Димитровъ - Гюпчевъ // Илюстрация Илиндень 1 (31). Илинденска организация, Юний 1931. с. 5.
  6. 1 2 Κεντρα αντιστασης στο ν. Κιλκις κατά την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα – α` μέρος[неработеща препратка], www.kilkis24.gr, 20.03.2012 г.
  7. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  8. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 678.
  9. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 72.
  10. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 81.
  11. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 28 – 29.
  12. ↑ Шапкаревъ, К. А. Руссаллии, древенъ и твьрдѣ интересенъ българский обичай, запазенъ и до днесь въ Южна Македония. Съ прибавление А.) Кратко описание на нѣкои мѣстности въ сѫща-та стрьна. Б.) Единъ обичай за слуги-тѣ въ Т. Пазарджийско окружие. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1884. с. 22.
  13. ↑ Шапкаревъ, К. А. Руссаллии, древенъ и твьрдѣ интересенъ българский обичай, запазенъ и до днесь въ Южна Македония. Съ прибавление А.) Кратко описание на нѣкои мѣстности въ сѫща-та стрьна. Б.) Единъ обичай за слуги-тѣ въ Т. Пазарджийско окружие. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1884. с. 23.
  14. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 1 март 2013 г.[неработеща препратка]
  15. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 573 – 574.
  16. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  17. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887–1914. (на немски)
  18. 1 2 3 Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  19. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 238.
  20. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  21. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  22. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  23. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  24. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  25. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 50.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  27. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско. София, ТАНГРА ТанНакРа, 2009. ISBN 9789543780501. с. 521.
  28. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 163, 166, 184.
  29. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  30. 1 2 Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  31. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  32. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  33. ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония — 1941 г. София, Македонски научен институт — София. Македонска Библиотека № 34, 1995. ISBN 9548187183. с. 44.
  34. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 97. (на английски)
  35. ↑ Macedonian Folklore Museum // Museums of Macedonia. Посетен на 11 януари 2018.
  36. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  37. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гумендже&oldid=12899713“.