Вениамин Мачуковски
| Вениамин Мачуковски | |
| български духовник и учител | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал | 1878 г.
|
Вениамин Мачуковски е български църковен и просветен деец от Възраждането в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Приема се, че е роден през 1847 година в гевгелийското село Мачуково, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Любен Лапев смята че е роден около 1840 г.[1] Вероятно рожденото му име е Васил Христов, макар че той се подписва и като Владимир.[2]
Учи в родното си село и в гръцки училища в Енидже Вардар и Солун. Ръкоположен е за йеродякон в Зографския манастир. През 1861 година се присъединява към Униатското движение и от 1862 до 1864 година преподава в Българското униатско училище в Солун, а през 1865 година преподава в училището към униатската църква „Св. св. Петър и Павел“ в Енидже Вардар. Получава богословско образование в Одеса между 1866 и 1868 година, където се среща с Георги Раковски и става негов привърженик.
През 1868 г. се връща в Македония и преминава към Българската Екзархия. Става член на Солунската българска община, като е един от първите учители в Солунското българско училище (1868 – 1870).[3][4] През 1871 година след официалното признаване на Екзархията Мачуковски заминава за Цариград, където сътрудничи на гръцките вестници „Траки“ и „Фили“. Екзархийската управа го изпраща да учи в Духовната семинария в Москва, но там Вениамин постъпва в Историко-филологическия факултет на Московския университет.[5] В Русия поддържа връзки с видни български дейци, като Райко Жинзифов, Константин Станишев и др., но се разболява и се връща обратно в Македония през 1872 година.
След това става учител в Кукуш,[6] и решава да издаде „Българска граматика на македонското наречие“.[7] Причините според Мачуковски са, че изучаването за българската граматика в македонските училища е един от най-трудните предмети за учениците, и заедно с това най-неясния, като според него това произлиза от несъобразяването в граматическите форми на дотогава издадените български граматики с тези на македонското наречие.[8] Поради отрицателната реакция на българската преса се отказва от тази си идея. В тази връзка Блаже Конески го сочи като едни от основоположниците на македонския книжовен език.
През 1875 година по предложение на Петър Димитров е изпратен за учител в Гумендже.[9] Кореспондира си със Стефан Веркович. През 1876 г. се връща в Цариград. Един от редакторите на вестник „Източно време“ (1874 – 1877). От 1877 година издава и редактира вестник „Цариград“, от който излизат 24 бр.[10] По време на Руско-турската война е арестуван заточен на Родос, като потенциален руски шпионин. След войната се връща в Цариград тежко болен и през същата 1878 година умира.[11][12]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „21 Писма от Вениамин Мачуковски до Стефан Веркович (1863-1871)“, публикувано в „Документи за Българското възраждане от архива на Стефан И. Веркович“, София, 1969 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Školstvoto, prosvetata i kulturata vo Makedonija vo vremeto na Prerodbata, materijali od Simpoziumot održan vo Titov Veles i Štip od 22. do 24. XII 1977, Makedonska akademija na naukite i umetnostite, 1979, str. 570.
- ↑ Блаже Ристовски, Портрети од македонската литературна и национална историја, Култура, 1989, стр. 149.
- ↑ Документи за Българското възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893, Сборник, БАН, 1969, стр. 79.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 409.
- ↑ Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 35
- ↑ Маринов, Чавдар. За лъжите на македонизма и митовете на българщината в Македония, Критика и хуманизъм, брой 12/2001 г.
- ↑ „Обявление“, вестник „Право“, Цариград 16 август 1872 г., Цочо Билярски - ПЕТКО РАЧЕВ СЛАВЕЙКОВ И СКАНДАЛА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС В БЪЛГАРСКИЯТ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕЧАТ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В.
- ↑ вестник „Право“, г. 7, бр. 28, Цариград, 18 септември 1872 г.
- ↑ Езекиев, Сергей. Настоятелството за бедните училища в Цариград и българската просвета в Македония (1874-1876), Исторически преглед, година 46, кн. 2, с. 58.
- ↑ Мачуковски, Венямин.
- ↑ Алманах Македония, София, 1930, стр. 105.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 603.
