Св. св. Петър и Павел (католическа църква в Енидже Вардар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| „Св. св. Петър и Павел“ Αγίων Πέτρου και Παύλου | |
 Изглед от запад | |
 Местоположение в Енидже Вардар | |
| Вид на храма | униатска църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Енидже Вардар |
| Религия | Гръцка източнокатолическа църква |
| Епархия | Гръцки апстолически екзархат |
| Архиерейско наместничество | Енидже Вардар |
| Изграждане | 1862 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
„Св. св. Петър и Павел“ (на гръцки: Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου) е униатски храм в южномакедонския град Енидже Вардар (Яница), Гърция, една от четирите енорийски църкви на Гръцката източнокатолическа църква.
Султанският ферман за строеж на храма е издействан в 1859 година от установилия се в града Лазаристки орден[1][2] за приели унията българи в Енидже Вардар. Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби виждат в 1863 година църквата в строеж.[3] Църквата е разположена в българската махала Вароша в северозападната част на града, на терен дарен от униатския свещеник поп Димо. За строежа Българският апостолически викариат в Цариград отпуска 3000 златни турски лири. Службите в храма са на български език. До 1914 година принадлежи на Македонския български апостолически викариат. След смъртта на поп Димо до 1888 година в църквата служи зет му Стоян Мокрев.
Гръцките власти отнемат храма от българските униати на 11 май 1914 година, когато по време на тържествената служба в чест на Св. св. Кирил и Методий войска и жандармерия от олтара арестуват свещениците Йероним Стамов, Атанас Бабаев и Траян Калинчанов заедно с тримата униатски учители и 22 миряни. 16 от тях начело със свещениците и учителите са затворени в Бер и обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Стамов е експулсиран в Сърбия, Траян Калинчинов е заточен в Солун, а на Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар.[4]
При обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година в Енидже Вардар се заселват гърци униати от Малгара и други селища в Източна Тракия, в чиито ръце е предадена църквата.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Στην Καθολική ενορία των Γιαννιτσών, γιόρτασαν τους Πρωτοκορυφαίους Αποστόλους Πέτρο και Παύλο // Λόγος της Πέλλας, 1 юли 2016. Посетен на 12 септември 2016.
- ↑ а б Ελληνική Καθολική Εξαρχία // Η Καθολική Εκκλησία στην Ελλάδα. Архивиран от оригинала на 2020-12-06. Посетен на 12 септември 2016.
- ↑ Макензи, Джорджина М., Аделина П. Ърби. Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 81.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 95.
| ||||||||||||||||||||||||||||||
