Стоян Мокрев
| Стоян Мокрев | |
 Стоян Мокрев със съпругата си и невръстния си син Григор Мокрев | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Стоян Христов Мокрев[1] е български духовник от Южна Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Мокрев е роден в Енидже Вардар, днес Яница, или малко вероятно в Кукуш (Килкис), Гърция. Зет е на българския възрожденец поп Димо и е баща на учителя Григор Мокрев[2] и на българския политик Борис Мокрев[3], а учителката Анна Мокрева е негова внучка.
В 1859 година поп Стоян приема унията.[4] От 1868 година е свещеник в Кукуш.[2] През 80-те години е униатски свещеник и секретар на епископ Нил Изворов. Служи в Ениджевардарската българска униатска община, като замества починалия си тъст поп Димо.[5] По-късно, през 1888 година, преминава към православието в лоното на Българската екзархия.[6]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Димо Ениджевардарски | Христо Мокрев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Мокрева | Стоян Мокрев | Велика Тъпкова | Константин Тъпков (? – 1894) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Григор Мокрев (? – 1899) | Борис Мокрев (1861 – 1933) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Лютвиев (1885 – 1912) | Анна Мокрева (около 1881 – след 1923) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Заимова, Р., Живата история или за паметта на една солунска фамилия. Институт за балканистика с център по тракология. БАН, 2019, с.8
- ↑ а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 434.
- ↑ Христосков, Радослав. Спомени на Георги Харишев Божков от Енидже Вардар // „Македонски преглед“ XLVIІI (1). София, МНИ, 2025. с. 88.
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944. Том 1. София, Македонски научен институт, 1994. с. 251.
- ↑ Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1979. с. 199.
- ↑ Λάζου, Ελένη. Η Ελληνορθόδοξη κοινότητα Γιαννιτσών (β΄ μισό 19ου αι.- 1912). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή - Τμήμα Θεολογίας, 2019. с. 54.
