Стоян Мокрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Мокрев
български духовник
Стоян Мокрев със съпругата си и невръстния си син Григор Мокрев
Стоян Мокрев със съпругата си и невръстния си син Григор Мокрев

Роден

Стоян Христов Мокрев[1] е български духовник, униатски свещеник, сетне екзархийски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Мокрев е роден в Енидже Вардар, днес Яница, Гърция. Зет е на българския възрожденец поп Димо и е баща на учителя Григор Мокрев.[2]

В 1859 година поп Стоян приема унията.[3] От 1868 година е свещеник в Кукуш.[2] През 80-те години е униатски свещеник и секретар на епископ Нил Изворов. Служи в Ениджевардарската българска униатска община, като замества починалия си тъст поп Димо.[4] По-късно, през 1888 година, преминава към православието в лоното на Българската екзархия.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Димо
Ениджевардарски
 
Христо Мокрев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неизвестна
 
Стоян
Мокрев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Мокрев
 
Борис Мокрев
(1861 – 1933)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Мокрева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заимова, Р., Живата история или за паметта на една солунска фамилия. Институт за балканистика с център по тракология. БАН, 2019, с.8
  2. а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 434.
  3. Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 1. София, МНИ, 1994. с. 251.
  4. Генчев, Николай. Франция в българското духовно възраждане. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1979. с. 199.
  5. Λάζου, Ελένη. Η Ελληνορθόδοξη κοινότητα Γιαννιτσών (β΄ μισό 19ου αι.- 1912). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή - Τμήμα Θεολογίας, 2019. с. 54.