Св. св. Петър и Павел (православна църква в Енидже Вардар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| „Св. св. Петър и Павел“ Αγίων Πέτρου και Παύλου | |
 Местоположение в Енидже Вардар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Енидже Вардар |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Воденска, Пелска и Мъгленска |
| Архиерейско наместничество | Енидже Вардар |
| Тип на сградата | кръстокуполна базилика |
| Изграждане | 1962 - 1972 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
„Св. св. Петър и Павел“ (на гръцки: Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου) е православна църква в южномакедонския град Енидже Вардар (Яница), Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е се намира в южната част на Кариотската махала.
История
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на църквата е имало медресе. През 30-те години на XX век медресето се използва като склад за гориво. През Втората световна война германците го ползват за затвор, а след това в него са настанени бедни семейства. През 50-те години медресето, вече руина, е съборено. В 1962 година на негово място започва да се строи църква, осветена от митрополит Калиник Воденски на 1 октомври 1972 година.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение е кръстокуполна базилика с размери 27 m дължина и 18 m ширина и 18 m височина на купола.[1] Покривът е на четири води с керемиди. В северозападната част на храма има пристроена камбанария.[4]
Стенописите са дело на Ставрос Госпудинис, а повечето преносими икони на Димитриос Рицос. Иконостасът е резбован.[1][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου // Η πόλη μας. Посетен на 12 септември 2016.
- ↑ Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα // с. 39. Посетен на 16 януари 2020 г.
- ↑ Πασχούδη, Μαρία Χρ. Από τις Καρυές Ανατολικής Ρωμυλίας στα Γιαννιτσά (Ιστορία – Πνευματικός βίος). Διπλωματική εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2010. с. 75.
- ↑ а б Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα // с. 40. Посетен на 16 януари 2020 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||
