Райко Жинзифов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райко Жинзифов
български поет
Rayko Zhinzifov.jpg
Роден
Ксенофонт Дзиндзифи
Починал
15 февруари 1877 г. (38 г.)
Литература
Период 1862 – 1877
Жанрове поезия
Райко Жинзифов в Общомедия

Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Северна Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Според Кузман Шапкарев баща му е от цинцарски произход – факт, който се отрича от Жинзифови.[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.

Райко Жинзифов.

През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списаниеБратски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]

Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Никола Иванов, съдия Димитър Йосифчев, д-р Я. Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други.

Автор е на стихотворенията:

  • „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.;
  • „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863;
  • „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2;
  • поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
„Новобългарска сбирка“, 1863
„Кървава кошуля“, 1870

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399. Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
  2. Райко Жинзифов (1839 – 1877)
  3. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
  4. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.
     Портал „Македония“         Портал „Македония