Райко Жинзифов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райко Жинзифов
български поет
Rayko Zhinzifov.jpg
Роден
Ксенофонт Дзиндзифи
Починал

Етнос арумъни
Учил в Историко-филологически факултет на Московския университет
Литература
Период 1862 – 1877
Жанрове поезия
Семейство
Баща Йоан Дзиндзифи
Райко Жинзифов в Общомедия

Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Северна Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Според Кузман Шапкарев баща му Йоан Дзиндзифи е от цинцарски произход, но това твърдение се отрича от Жинзифови.[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Едновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.

Райко Жинзифов

През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов и подкрепа на одеското настоятелство[3] се записва в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и през 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[4] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[5]

Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Никола Иванов, съдия Димитър Йосифчев, д-р Яков Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други

Автор е на стихотворенията:

  • „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.;
  • „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863;
  • „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2;
  • поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
„Новобългарска сбирка“, 1863
„Кървава кошуля“, 1870

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399 Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
  2. Райко Жинзифов (1839 – 1877)
  3. Велко Тонев: Николай М. Тошков и освободителните борби през Възраждането, В. Българите в Северното причерноморие, 1996 / Том 5 / Брой 1, стр. 292, ISSN: 978-954-400-183-4, уеб
  4. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 280.
  5. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
  6. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 244.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя