Български книжици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Български книжици“ е българско възрожденско списание, което се издава от 1858 до 1862 година в Цариград.

Списанието разисква обществени въпроси, политика, литература, история, научни знания и др.[1] и е едно от популярните издания за времето си, наред със списания „Любословие“ и „Читалище“ и вестниците „Македония“, „Гайда“ и „Цариградски вестник“. Първоначално публикува авторски и преводни статии с историко-филоложко, а по-късно с политико-обществено значение. Пред съвременната наука списанието разкрива моменти от българската история, църковния въпрос и вълнуващите българското общество от средата на 19 век проблеми на езикознанието, славистиката и учебното дело.[2]

Първи редактор е Димитър Мутев, следват Иван Богоров, Гавраил Кръстевич, Тодор Бурмов, Сава Филаретов. В списанието статии и стихове публикуват автори като Сава Филаретов, Петко Славейков, Константин Миладинов. През 1860 г. списанието публикува първата оригинална българска повест „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев.

Броят от февруари 1859 г. Къща музей „И. Вазов“, Берковица

Броеве от списанието има в Къща музей „Иван Вазов“, Берковица, читалище „Зора“, Сливен, библиотека „Искра“, Казанлък и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]