Иван Богоров

Иван Богоров
	Иван Богоров
български енциклопедист
	Паметник в Карлово
Роден	1818 г. Карлово, Османска империя
Починал	1 ноември 1892 г. (74 г.) София, Княжество България
Учил във	Велика народна школа
Предприемаческа дейност
Работил в	„Българский орел“; „Журнал за наука, занаяти и търговия“; „Народност“
	Иван Богоров в Общомедия

Иван Андреев Бого̀ров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език.

По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

Биография

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови.^[1]

Богоров учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. – две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

Възгледи

Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“. Във Великотърновския исторически музей, раздел „Нова и най-нова история“ в залата посветена на войните сред вещите на войници може да бъде видяна кутийка кибрит с надпис" Български пали-дръвца" което показва че макар и за кратко замяната е имала частичен успех.

Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.

Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:

„

„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“

“

Много от въведените от Богоров думи (предимство, приемлив и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан).

Мисли на Богоров за българския език и руското вливане

„

Русите са крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре с име панрусизъм... А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем.^[2]

“

„

Най-лесно можем да отредим един общ език говорни и писмовни, като избегнем докрай Руският, защото тук разликата стои в думите; с рѐчи булка, спор, сад, един Русец разумява: хляб, препирня, градина, когато един Българин разбира невяста, умножаване [изобилие], ново лозе...^[2]

“

Някои думи, въведени от Богоров

(Думите, дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)

предимство
предимствен
обноски
приемлив
приемливост
книжнина (литература)
познавач
чакалня
дъждобран
сегашно време
минало (заминало, преминало) време
редилник (вм. рус. правилник)
правилник (автор)
беляз (вм. рус. герб; картина)
бивалица (история)
книговище (библиотека)
небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
гостилня (хотел)
гостилник (хотелиер)
застан (станция, гара)
денник (дневник, журнал)
отсебен (специален)
правачница (фр. фабрика, рус. завод)
вестник
вестникар
часовник (сахат)
четец (читател)
пратеник
многопътен (многократен)
прочетник (рус. читател)
еднопътен (еднократен)
самосебен (собствен, специфичен, специален)
земеопис (география)
наговор (рус. заговор)
крайка (точка, пункт)
прязпол (профил)
прѝлич (образец, модел)
сподялба (причастие)
биватно (съществително)
обрезд (характер)
белезач (художник, рисувач)
брездеж (чертеж)
брездач (чертожник)
лъчитба (химия)
присъщие (рус. „присъствие“)
бивност (рус. „присъствие“)
градство (политика)
ветреник (газ)
притурно име(прилагателно)
свърз (съюз)
свързник (съюзник)
свръзка (копула)
свръшка (окончание)
четно име (числително име)
кланица (касапница)
плув (кораб)
самосвет (фотография)
самосветар (фотограф)
държавство (политика)
владалство (политика)
питен, попитен, питатен (въпросителен)
ставица (определителен член)
словница (граматика)
лѐкарство (медицина)
искреник (електричество)
гледобод (гледна точка)
чудатен (удивителен)
забележка
самоплув (параход)
провадилня (рус. посолство)
провдничество (рус. посолство)
средореч (рус. междуметие)
вместоиме (рус. местоимение)
запирка (рус. запетая)
запиратен (рус. препинателен)
дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
почетлив (вм. рус. уважаем)
тачлив (вм. рус. уважаем)
тръпен (пасивен, страдателен)
азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
мини-брод (паспорт)
пътулка (паспорт, тескере)
зададка (рус. задача)
училня (училище, школа)
училник (учител)
скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
трикътник (днес: триъгълник)
словник (текст)
вършатен (действителен, деятелен)
деен
дейност
деец
бездеен
бездейност
съдейност
сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
отговорник (ответник)
самораст (природа, натура)
саморастен (природен, натурален, физически)
разноски (харчове)
пла̀тен (материален)
тъкмост (точност)
презръчница (заведение)
самоуправа (автономия)
стопанствен (притежателен)
народоуправа (република)
народосбор (парламент)
преизповед (протест)
преизповедник (протестант)
преизповядам (протестирам)
писмар (секретар)
писачница (редакция)
цветило (боя)
каквина (качество)
колчавина (количество)
сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
цветарник (саксия)
основник (елемент)
ставник (елемент)
въгленик (въглерод)
водиник (водород)
кислиник (кислород)
затривач (убиец)
опорник (противник)
обаждатно клонене (изявително наклонение)
сговарятно клонене (условно наклонение)
молач (вм. тъжител)
лицевен (персонален)
свърз (рус. съюз)
придръжност (рус. зависимост)
придръжен (рус. зависим)
шестолик (куб)
казало (рус. сказуемо)
изведнъжен (внезапен)
еднодружен (взаимен)
сторник (фактор)
словник (текст)
равноденник (екватор)
пладник (меридиан)
поврътник (тропик)
азар (егоист)
азарски (егоистичен)
едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
бивалник, биваличник, биваличар (историк)
непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)

Примери за употреба на народни думи у Богоров

бодка; бодки (тур. пара, лат. монета; пари)
молба
бележа (и в смисъл на „знача“)
забелязвам, забележвам
обичен
смет (тур. „боклук“)
бележка
книжовен (рус. от гр. „грамотен“)
гледка (рус. „зрелище“, тур. „сеир“)
сбъдник (който държи на своето)
хром (тур. „куц“)
вещ (знаещ)
свяст (вм. рус. „съвест“, „съзнание“)
шатър (вместо турското „чадър“)
шаторник (чергар, номад)
окол (рус. „окръжност“)
кът
подпрег (тур. колан)
паличе, палерка (кибрит)
пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. „кеф“)
отволявам (рус. удовлетворение)
лих (лош, несгоден; тур. тек, рус. нечетен)
загуба
пригледвам (рус. „проверявам“)
слово (според народния език: слово = „буква“, „текст“)
словце (буква, буквичка)
печалба
верига (тур. синджир)
почит
валка (вм. „топка“, което е от тур.)
бащиния (вм. „отечество“; защото „отец“ = „поп“ в народния език !)
мъзда (рус. „награда“)
дарило (рус. „награда“)
отрив (тур. „сапун“)
поревка (перс.-тур. „ищах“, рус. „охота“; каприз)
ревне ми са (гр. харесва ми)
честит (рус. щастлив, тур. късметлия)
чест (тур. късмет, рус, щастие)
честитост (благополучие)
кълка (бут)
искатен (желателен)
пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг)
разкол (тур. мегдан, рус. площад)
челяд (рус. семейство)
челяден (рус. семеен)
гадка (рус. задача, гр. проблема)
вреден (рус. способен)
вредност (рус. способност)
вреднувам (струвам; важа)
здравнина (сигурност)
същин, същина (същност)
брезня (лат. линия)
брездя (чертая)
брезда (черта, линия)
пруст (салон)
отдвор (зала, салон)
став (част, член)
свойщина (характерна черта, осбеност)
имовина (рус.имущество)
валка (тур. топка)
цветосвам (тур. боядисвам)
отсек, отсека (рус. решение)
почак (рус. срок)
пределям (определям; ограничавам)
слог (рус. граница)
багрило, багрилка (тур. боя)
шарило (тур. боя)
кръстак, кръстаче (квадрат)
животен (жизнен; общителен, любезен)
наплата (спица)
пречник (диаметър)
връшник (свод)
раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция)
разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция)
дохватка (рус. доказателство)
износен, поносен (полезен)
напреднина (успех, напредък)
извръстен (превъзходен)
едностаен, едностанен (постоянен)
становит (масивен)
бод (рус. точка, пункт)
токо-речи (рус. почти)
тач, тачене (рус. уважение)
размет (разпределение; рус.разбор)
разлог (план, схема; разположение)
строй (тип, сорт)
обръжвам (рус. въоръжавам)
оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам)
снабавям (рус. снабдявам, доставям)
умовити похватности („интелектуални способности“)
прекореча (рус. противореча)
прекоречене (рус. противоречие)
прекоречен (рус. противоречив)
родлив (плодороден)
разноска (тур. „харч“, рус. „разход“)
чет (число)
стопаня, стопанявам (притежавам)
отсебвам (рус.обособявам)
възвара (рус.брожение)
показ (пример; образец)
приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма)
вишен (рус. висш)
глед (рус. зрение)
самострел (арбалет)
чуене (рус. звучене)
звънтлив (рус. звучен)
отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам)
можен (възможен)
можност (възможност)
неможност (невъзможност)
зарнувам (излъчвам лъчи)
яра (рус. „зарево“)
зара (лъч)
заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен)
замощност (възможност)
вреден (рус. способен)
вредност (рус. способност)
пазухник (тур. джоб)
връст (рус. възраст)
пора (вм. рус. възраст)
ука (наука, учение; вм. рус. „урок“, в народния език „урок“ = „уроки“)
почак (рус. „срок“)
чудовен (рус. „удивителен“)
непрекъснат (вм. рус. „непреривен“)
ред (рус. „състояние“)
заемувач (кредитор)
на̀ред (правило)
видовен (видим)
бележит
залог
лучене, мерене (вм. нем.-рус. „цел“)
обтока (тур. „гайтан“)
подплата (тур. „хастар“)
целина (вм. рус. „материк“)
наумен (у Богоров: „абстрактен, субективен“; иначе: „идеен, концептуален, понятиен“, от „наум“ = „идея, понятие, концепция, представа“)
знатен, знаятен (знаещ, вещ)
дея (действам)
разобаждам (съобщавам)
дълг
потъкмяване (договор)
купило (рус. „покупка“)
наречница (орисница)
съ̀дба (рус. „съждение“; „съдебен процес“)
омисъл (съмнение; рус. „подозрение“)
гузни ма (съмнявам се; рус. „подозирам“)
отхрана (рус. „възпитание“)
подадене (дарба, талант, качество)
уреден (правилен; рус. „изряден“)
уредба (система)
запис
диха (същество)
стройник (посредник)
сетнина (рус. „последствие“, лат. „резултат“)
отглашане (рус. „отзив“)
стъкленица (рус. „бутилка“, тур. „шише“)
надържане (твърдение)
надържам (твърдя)
увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение)

Памет

На Иван Богоров е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Творчество

„Български народни песни и пословици“ (1842)
„Всеобща география за децата“ (1843)
„Първичка българска граматика“ (1844) – първата ни граматика, написана на народен новобългарски език (преиздадена три пъти като „Първичка българска словница“)
„Български орел“ (1846 – 1847) – първият български вестник
„Кратка география математическа, физическа и политическа“ (Букурещ, 1851)
Различны познания за ученици. Пловдив, 1865.
„Няколко дена разходка по българските места“ (1868) – първият български пътепис, издаден самостоятелно
Първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871)
„Академичен български речник“
„Упътване за българский език“
„Чисто-българска наковалня за сладкодумство“ (1879)
„Цариградски вестник“
„Журнал за наука, занаяти и търговия“ (Пловдив)
вестник „Народност“ (Букурещ)
вестник „Турция“ (Цариград)
„Книговище за прочитане“ (Пловдив, 1874 – 1875)
„Селски лекар“ (Пловдив)
„Животът ми описан от мене“ (1879)
„Бранилник за българския език и за народна облага“ (1880)

Източници

Енциклопедия „България“, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978.

↑ Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 16.
↑ ^а ^б „Книговище за прочитане“, книжка четвърта, Виена, 1874

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Иван Богоров.

От и за Иван Богоров в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС

Вижте също

Александър Теодоров-Балан

[гешов-1] Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 16.

[Книговище-2] а ^б „Книговище за прочитане“, книжка четвърта, Виена, 1874

[1]

[2]